Още веднъж за технологията на асфалтиране

Снимка: архив

Отклик

Провокиран съм от статията в броя от 28 април т. г. “Кога цъфти асфалтът”. През май имах шанса да видя как работят в Германия майсторите – кърпачи на асфалт. Рано една сутрин видях, че багерче копае в дупка на премахнатия асфалт. Поинтересувах се и разбрах, че трябвало да извършат ремонт на ел. кабел. Изрязаха правоъгълен участък от асфалта /с дебелина около 10 см/ и с кранчето качиха асфалта в камиона. Малко по-късно реших да заснема част от извършващата се работа.
Поправката бе извършена за около половин час. Дупката бе запълнена с изкопаната земна маса, като периодично, през десетина сантиметра, бе валирана и се стигна до полагането на асфалта. Междувременно остатъкът от земята грижливо се метеше с големи четки и всичко се прибираше в камиона.
С багерчето загребаха асфалт /който беше в камиона; покрит със специална покривка, за да не изстива бързо/ и го изсипаха в дупката. Разнесоха го равномерно и валираха. Така бе запълнена дупката до оставащи още 5 см до нивото на пътното платно. Облепиха правоъгълния отвор с лента /може би дзифт или някакъв подобен материал / и отново изсипаха асфалт, който грижливо разнесоха по цялото пространство, и отново валираха. Прибавиха и още малко асфалт, за да го изравнят с нивото на пътя. Почистиха грижливо около дупката и си заминаха.
Всичко това бе извършено за около 2 часа.
Не се чакаше с месеци да се слегне земята и тогава да се замаже дупката с 2-3 см асфалт и след няколко месеца отново да се кърпи. Там така се работи, че просто не се забелязва, че има кръпка.
Дали ще ги стигнем?

/Писмото е получено на електронната поща на вестника/

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*