О. з. полк. Марко Михайлов Иванов – прекрасен офицер, доблестен българин

Почина на 16 юни о. з. полк. Марко Михайлов Иванов, бивш командир на ракетната бригада в Самоков и началник на гарнизона – офицер и човек, оставил ярки спомени сред колеги, познати, съграждани със своята служба и не лек жизнен път. Словата /с известни съкращения/ на о. з. полк. Симеон Симеонов и о. з. полк. Гергин Гергинов, произнесени на погребението на 21 юни, публикуваме на стр.4.

Жизненият път на о. з. полк. Марко Михайлов започва от китното балканско селце Мартиново, недалеч от гр. Чипровци, продължава през търговската гимназия в Монтана, Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров” в Шумен, поделение в Божурище, за да стигне през 1963 г. в Самоков.
Тук той активно участва във формирането и изграждането на Ракетните войски. Преминава цялата стълбица на военната йерархия от командир на взвод до командир на бригада, а впоследствие е в инспектората на Министерството на отбраната.
На всички постове, които заемаше, той проявяваше организираност, принципност, строгост, честност и безкористност. Стоически понасяше всички несгоди и неблагополучия. В отношенията с хората беше открит, достъпен и непосредствен; високомерието, надменността и позьорството му бяха чужди.
Такъв е още в началото на службата, подробно описан като един от героите в книгата на Стоян Пекунов „Орденът блести за всички”. Такъв си остана и в спомените на всички ония, които по 10, 15, 20 и повече години служиха съвместно с него. Но съдбата не беше справедлива – той загуби син, коварна болест го споходи и го направи инвалид за цял живот. Близо 30 години мъки и страдания обаче не го сломиха. Силният и волеви характер до последно му помагаше да преодолява ужасните болки. Каквото и да кажем за полк. Михайлов, ще бъде недостатъчно!

О. з. полк. Симеон Симеонов

x x x

От името на моето семейство и колегите от клуба на Ракетните войски и артилерията „Олимпий Панов” в София изказвам най-искрени съболезнования на близките на полк. Марко Михайлов.
Той измина тежкия път на службата на офицерите команден профил; път, който върви по ръба на бръснача и винаги осигурява възможна среща с военната прокуратура и съда.
Познавах полк. Михайлов от 1982 г. – като командир на 46-а армейска ракетна бригада и началник на Самоковския гарнизон, впоследствие висш служител в Инспектората на Българската армия, пенсионер, опознах го и по време на съвместното ни лечение във Военно-медицинската академия в София.
Полк. Михайлов бе честен и принципен. С изрядния си външен вид, с високите си познания по планиране, организиране и управление на ракетни удари, със своята строгост към всички – от себе си до последния военнослужещ в гарнизона, бе пример за нас.
Няма да се спирам на проведените бойни пускове в Капустий Яр /Съветския съюз/. За него и дейността му е писано в много книги за Ракетните войски и артилерията.
Изпълнявам молбата на ракетчик № 1 на България ген.-лейтенант Димитър Тодоров, който много се натъжи, когато му съобщих скръбната вест, и каза: „Предайте на семейството, че тъгувам за полк. Марко Михайлов. Той бе един от стълбовете на Ракетните войски на България. Няма да забравя никога този прекрасен офицер!”
Полк. Михайлов беше командир, който не делеше хората на „мои” и „твои”. Безкомпромисен командир! Лично имах у себе си респект към него.
Той обичаше войниците, сержантите и офицерите и непрекъснато се грижеше за тяхното битово, материално и културно осигуряване. Те му отговаряха с отлични резултати. Той създаде действащ гарнизонен женсъвет. Резултатите бяха видими и се приемаха с удоволствие от семействата на военнослужещите в гарнизона. Огромна заслуга за това имаше неговата съпруга, която бе председател на женсъвета.
Полк. Михайлов бе верен на идеите си за социална справедливост. Смятам, че това бе кодът на неговата устойчивост в живота и службата му. Той от никого нищо не взе. Напусна този свят без да дължи нещо на някого. Изживя огромни затруднения и несгоди – загуби малкия си син като курсант във Военно-въздушното училище, премина през големи мъки със своите здравословни проблеми.
Вярвам, че напускайки ни сега, той няма да има време да почива горе, защото там го чакат неговите другари и колеги, напуснали преди него земния живот. Това там е Полярната звезда, без която Ракетните войски и артилерията не могат да съществуват. Ние от този род войски се събираме там.
Вечер, при ясно време, той ще ни гледа, ще ни се радва и ще ни маха с ръка от най-ярката звезда на север. Другарю полковник Михайлов, аз и моите бойни другари никога няма да те забравим!

О. з. полк. Гергин Гергинов