Петър Попангелов – една легенда на 60

Снимка: архив

Петър Попангелов е сред чудесата в българския спорт. Той е единственият българин с победа за Световната купа в алпийските ски, а има и шест втори и четири трети места. Завършил е 37 пъти в топ 10 в стартове за Световната купа. Печелил е Европейската купа, има две шести места на олимпиади и три титли в слалома на Световните студентски игри.
Когато се състезаваше, улиците опустяваха, всички заставаха пред телевизорите. Никой друг български скиор повече от 30 години не успя да повтори успеха му.
На 31 януари Петър Попангелов навърши 60 години. Пепи, както го наричат всички приятели, с удоволствие се връща към златните години на българските ски.
Всичко започва през декември 1962 г. Тогава Пепи е на 2 години и 11 месеца и се озовава в раницата на баща си. Поемат към 2389 м надморска височина. На хижа „Мусала” се провежда зимният лагер на най-добрите скиори от онова време – Петър Попангелов-старши, Михаил Попангелов, Костадин Коцов… Попангелов-старши води сина си не просто да го научи да кара ски. Иска да го направи шампион.
„От онези дни си спомням как тичах по масите в хижата от радост, че ще карам ски. Там имаше една писта, „бебешката“ й викахме, с малко наклонче. Там баща ми ме учеше да ходя със ските, да се въртя, да правя рало“, спомня си с умиление Попангелов-младши.
От този момент баща и син прекарват зимите на Мусала, а месеците и годините минават в тренировки. Първият официален старт на Пепи е през 1966-а, на писта „Червено знаме“, за купа „Пионер“. Дебютът е увенчан с второ място. Но и преди това Старшията знае, че синът му има талант. И продължават да работят усилено. „Винаги съм казвал, че големите успехи се дължат 60 процента на спортиста и 40 процента на треньора. Моят баща ми даде основата, но както казва Херман Майер, „всичко е в моята глава“, обяснява сега Попангелов.
Следват републикански титли и стартове за Европейската и Световната купа. През цялото време Попангелови тренират усилено и работят за големите победи. И те не закъсняват…
Големия скок Пепи прави със спечелването на Европейската купа през 1977 г. А когато с 65-и номер в Берхтесгаден става 10-и за Световната купа, вече вярва, че има място в световния елит. След това започват победите над най-известните от онези години звезди: Ингемар Стенмарк, Боян Крижай, братята Фил и Стив Мер, Марк Жирардели, Александър Жиров…
За да дойде звездният миг. „Най-ценната ми победа е първото място за Световната купа в Ленгрис (Германия) на 8 януари 1980 година. Там беше най-трудно и се караше с най-високо качество. Голяма беше емоцията и при двете шести места на олимпиадите в Сараево и Калгари. Имам още много победи над големите звезди на по-малки състезания, защото когато нямаше стартове за Световната купа, карахме на по-малки състезания. И сега обаче най-много се радвам на купата от Ленгрис. Тя е на централно място на камината в хотела ни в Боровец. Всеки път, като мина край нея, я гледам и й се радвам. Тази година станаха 39 години, откакто я спечелих. Много приятели ми се обаждат, за да ми честитят годишнината“, споделя Попангелов.
„Нищо не идва даром”, убеден е юбилярят. Той има забележителна памет. Помни всички дати от състезателната си кариера. Статистиката му е хоби и наистина се забавлява, когато се връща назад. „Когато се видим с Алберто Томба си говорим кой къде е станал втори или трети. На кои олимпиади кой е завършил и кой не“, смее се Пепи.
Спомня си и 7 ноември 1985-а. Тогава получава сериозна травма, която го изхвърля от спорта – на тренировка в Австрия ските му се откачат, удря се в ограда и се налага да извадят далака му. Връща се на пистата, но е загубил позициите си сред елита. „Лошото е, че можех да карам поне още две-три години, но нямах избор и се отказах. Тръгнах си с шест победи над Ингемар Стенмарк. Това е все едно днес Григор Димитров да бие шест пъти Роджър Федерер или Алберт Попов да победи шест пъти Марсел Хиршер. Остана ми желязната дисциплина. Когато съм в София, си лягам в 9.30 или, както казват самоковци – с кокошките“, усмихва се Попангелов-младши.
И днес Петър Попангелов се вижда с много от някогашните си съперници на пистата – с Алберто Томба, Боян Крижай, Ингемар Стенмарк… Но прекарва по-голямата част от времето си в Боровец. Тук е хотелът му, построен след като се отказва от ските.
„Още докато се състезавах, с баща ми си говорихме, че много от големите скиори правят училища и частни хотели и че ще е добре и аз да направя нещо такова. След това от Общинския съвет в Самоков ни предложиха място до пистата. Така се появи хотелът. Имах предложение да работя за „Атомик“ от собственика Алоис Рормозер. Бях треньор в Австрия две години, но това беше междинен период. Предложиха ми да стана треньор на Южна Корея, но тогава не знаех английски и отговорих, че оставам в Боровец. Ако бях приел, седем-осем месеца в годината пак трябваше да съм на ски“, разказва именитият спортист.
През май 1992-а Попангелови наливат основите на хотела в Боровец. Не искат голяма сграда. През годините правят много реконструкции. Днес хотелът е бизнес, който заема голяма част от времето на легендарния скиор. Но Пепи се чувства отлично, животът му продължава да е свързан със ските.
„Обичам Боровец, израснал съм тук. В хотела постоянно идват приятели, има страхотна атмосфера. Караме ски. Работата е много, но ми харесва. Не пропускам старт от Световната купа по телевизията. Ако се наложи, пускам повторения, но е абсурд да не гледам Кицбюел или Венген. Сега съм рекламно лице на Боровец и това ми е достатъчно в ските. Изпълнил съм моята задача“, констатира Пепи.
Дали е взел максимума от ските и от името Попангелов? „Името не беше добре използвано. А и по времето на социализма беше по-различно. На Запад ските са религия и там големите скиори са на почит. Българите обаче обичат да гледат какво си взел, а не какво си дал. Имах шанса да постигна нещо голямо. И сега, като ходим в Италия и в Австрия, като стане въпрос, че сме от България, питат дали помним Попангелов“, отбелязва забележителният самоковец.
Въпреки всичко продължава да дава. От три години е почетен председател на фондация „Петър Попангелов и приятели за Боровец“, която подкрепя младите ски таланти от Самоков и региона. Идеята е на фирма „Бороспорт“ – стопанинът на ски зоната, който подпомага от много години както масовото практикуване на снежните спортове от децата и учениците в региона, така и развитието на талантите в местните спортни клубове. Попангелов помага с лични контакти. Благодарение на него от „Росиньол“ на няколко пъти подаряват нова екипировка на малките скиори.
Наскоро в хотела на Пепи в Боровец освен приятели дойдоха и много журналисти. Поводът беше деветото място на Алберт Попов в слалома за Световната купа в Кицбюел /дни по-късно този млад талант беше и 6-и в Шладминг/. Всички питаха Попангелов дали Алберт ще повтори успехите му. „Надявам се – отговаряше той. – Но това и Алберт не го знае. Възможно е, но е много трудно. Пари не липсват, но трябват още много неща. Той е изключение и е стабилен психически. Време му е да покаже какво може, защото аз на неговите години бях стигнал трето място в световната ранглиста.“
На 31 януари Пепи празнува два пъти – с филм и коктейл, организирани от „Бороспорт“ и хотел „Рила“ в Боровец, и с приятели и близки в своя хотел. Сред празнуващите бяха съпругата му Зоя и дъщеря му Даяна. Другата дъщеря – Петра, е в Берлин и го поздрави оттам.
Много ли са 60 години? „Звучат много, но не ме стряскат. Чувствам се на 45. Последните месеци си мисля, че когато бях на 20, 45-годишните ми се струваха остарели. А сега се чудя дали наистина е така. Всички казват, че изглеждам много по-млад, но това е ген. Важното е, че се чувствам добре и все още съм на ски. Карам редовно по прекрасните писти в Боровец. Работя много, защото както и в ските, така и в хотелиерския бизнес трябват много усилия и нищо не идва даром”, заключава почетният гражданин на Самоков.

Росица Стойкова

Източник: https://www.borovets-bg.com/blog-article/557273555

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*