Портрет на римска императрица и италианска изложба обогатиха Цари мали град

Мозаечният портрет на Гала Плацидия

Две забележителни изяви имаше вчера, на 27 ноември, във възстановената късноантична римска крепост Цари мали град на хълма Св. Спас над Белчин.
Първо бе открит мозаечен портрет на римската императрица и ревностна раннохристиянка Гала Плацидия.
„Легендата, че Гала Плацидия е минала през тази местност и е отпочинала и се е лекувала както тя, така и нейната войска на път за Рим тук, в минералните води, се потвърждава и от нашите разкопки. Както знаете, по време на работата по проекта тук открихме уникална бронзова монета на римската императрица, която се среща едва на пет места в света. Самата монета сега е изложена в експозицията на втория етаж в една от кулите на крепостта. Гала Плацидия пък е наричана Римската Клеопатра, тъй като със своята красота и далновидност е успяла да омае четирима готски пълководци да се омъжат за нея. Тя е майка на император Валентиан III и августа Хонория”, поясни археологът и шеф на комплекса Веселин Хаджиангелов.
Той добави, че официалното представяне на портрета на императрицата съвпада с датата на смъртта й през 450 г. Самата мозайка е дело на художника Димитър Хаджиангелов, който също присъстваше на събитието, и е дарение на комплекса от председателя на сдружение „Възраждане за Белчин” инж. Симеон Пешов.
Кметът на общината Владимир Георгиев и В. Хаджиангелов лично повдигнаха завесата пред портрета на Гала Плацидия, а воини от свищовската група за антични възстановки „Легио Прима Италика” пазеха новата придобивка на крепостта, въоръжени с щитове и факли.

Инж. Симеон Пешов, Веселин Хаджиангелов и Димитър Хаджиангелов

Самият портрет е копие на намиращия се във виенски музей лик на Гала Плацидия.
„Привилегия и гордост е за мен като белчинец този проект, защото пред очите ни оживя една легенда. Установи се, че по тези земи християнството е живо от около 1700 години и е съществувало независимо от трудностите и историческите превратности”, вдъхновено коментира г-н Пешов.
Веднага след това в черквата при крепостта „Възнесение Господне” бе открита изложба на италианския художник Емануеле Индия. Изложени са пет негови произведения – дървени дискове, струговани на ръка и обработени с малки железни гравирани елементи. Калиграфиите и декорациите са перфорирани и съставени във вид на мозайка с разнообразни стилове, които кръжат в своеобразен калейдоскоп. Сред тях можем да откроим цветя, гроздове, дъги, кристали, водни капки… В творенията е добавено дори чисто злато.

Масимо Скафиди и Емануеле Индия

„Сицилия и България имат византийска култура като нещо общо помежду си и художникът ни разказва за тази връзка, като заимства отчасти елементи от мозаечните декорации на арабско-нормандските катедрали или от мраморните подове на „Света София”. Оттук се заражда необходимостта от един междукултурен диалог, който си припомня своите корени, за да изплува в съвремието чрез тази изложба, където византийското изкуство на сицилианската земя и това на България заедно прекосяват времето и пространството чрез преноса на изкуството, за да се превърнат в послание със своите материални и нематериални богатства”, отбелязва в брошура, съпътстваща събитието, Франческа Медзатеста, изкуствовед и историк.
Изложбата ще остане в комплекса до края на ноември, след което ще се премести в изложбената зала „Проф. Васил Геров” в столицата, където ще гостува по покана на Националния дарителски фонд „13 века България”.

Делян Василев

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*