Две забележителни изяви имаше вчера, на 27 ноември, във възстановената късноантична римска крепост Цари мали град на хълма Св. Спас над Белчин.
Първо бе открит мозаечен портрет на римската императрица и ревностна раннохристиянка Гала Плацидия.
„Легендата, че Гала Плацидия е минала през тази местност и е отпочинала и се е лекувала както тя, така и нейната войска на път за Рим тук, в минералните води, се потвърждава и от нашите разкопки. Както знаете, по време на работата по проекта тук открихме уникална бронзова монета на римската императрица, която се среща едва на пет места в света. Самата монета сега е изложена в експозицията на втория етаж в една от кулите на крепостта. Гала Плацидия пък е наричана Римската Клеопатра, тъй като със своята красота и далновидност е успяла да омае четирима готски пълководци да се омъжат за нея. Тя е майка на император Валентиан III и августа Хонория”, поясни археологът и шеф на комплекса Веселин Хаджиангелов.
Той добави, че официалното представяне на портрета на императрицата съвпада с датата на смъртта й през 450 г. Самата мозайка е дело на художника Димитър Хаджиангелов, който също присъстваше на събитието, и е дарение на комплекса от председателя на сдружение „Възраждане за Белчин” инж. Симеон Пешов.
Кметът на общината Владимир Георгиев и В. Хаджиангелов лично повдигнаха завесата пред портрета на Гала Плацидия, а воини от свищовската група за антични възстановки „Легио Прима Италика” пазеха новата придобивка на крепостта, въоръжени с щитове и факли.
Самият портрет е копие на намиращия се във виенски музей лик на Гала Плацидия.
„Привилегия и гордост е за мен като белчинец този проект, защото пред очите ни оживя една легенда. Установи се, че по тези земи християнството е живо от около 1700 години и е съществувало независимо от трудностите и историческите превратности”, вдъхновено коментира г-н Пешов.
Веднага след това в черквата при крепостта „Възнесение Господне” бе открита изложба на италианския художник Емануеле Индия. Изложени са пет негови произведения – дървени дискове, струговани на ръка и обработени с малки железни гравирани елементи. Калиграфиите и декорациите са перфорирани и съставени във вид на мозайка с разнообразни стилове, които кръжат в своеобразен калейдоскоп. Сред тях можем да откроим цветя, гроздове, дъги, кристали, водни капки… В творенията е добавено дори чисто злато.
„Сицилия и България имат византийска култура като нещо общо помежду си и художникът ни разказва за тази връзка, като заимства отчасти елементи от мозаечните декорации на арабско-нормандските катедрали или от мраморните подове на „Света София”. Оттук се заражда необходимостта от един междукултурен диалог, който си припомня своите корени, за да изплува в съвремието чрез тази изложба, където византийското изкуство на сицилианската земя и това на България заедно прекосяват времето и пространството чрез преноса на изкуството, за да се превърнат в послание със своите материални и нематериални богатства”, отбелязва в брошура, съпътстваща събитието, Франческа Медзатеста, изкуствовед и историк.
Изложбата ще остане в комплекса до края на ноември, след което ще се премести в изложбената зала „Проф. Васил Геров” в столицата, където ще гостува по покана на Националния дарителски фонд „13 века България”.
Делян Василев
+ There are no comments
Add yours