Почистихте ли поне около блока си?!

От учителската си практика преди 20 години още помня едно стихотворение за деца /тогава бях детска учителка/, с което поздравявам всички, които се отзоваха на призива в събота, на 16 септември, „Да изчистим България заедно”:
„В ден на чистотата
рано, пред зората,
в горската прохлада
тръгнала бригада.
Командир е Ежко,
който стъпва тежко.
Вълчо бригадира
клони ще събира.
Зайо пък с метлата
ще мете листата.
Славеят чудесен
ще им пее песен,
а Мецана наша
ще им вари каша.
Само за Лисана
нищо не остана…”
От бл. 15 в кв. „Самоково” в този ден аз се оказах единствена, с грамаден чувал, участничка в акцията, но това не ме спря да започна почистването. Мигар през този един час и половина не бях наблюдавана от прозорците – това не вярвам… Знае се, че всеки блок има домоуправител, който бе длъжен да организира участието в тази благотворителна кампания.
…Когато вече привърших почистването и затътрих огромния чувал към контейнерите, пред входа на блока, на пейките, се бе събрала една постоянна групичка. И в нов вариант аз написах няколко стихчета към творбата, която цитирах в началото:
„В дни по чистотата
два-три часа след зората
на „барчето” пред вратата
събра се тайфата.
С кафенце във ръката
и цигара във устата
забравиха за метлата,
подпряна на стената…”
Аз, разбира се, най-учтиво поздравих събралите се, като им се извиних, че не ми остана време да помета угарките от цигарите от вечерта, но те вече бяха свършили това задължение. Ехидно те изгледаха мен, 76-годишната чистачка, но аз останах доволна от себе си.
Дано поне се поддържа чистотата ежедневно.