Преживелици от Тенерифe /5/ – Отиваме в планината, за да уплашим ламята…

Александър Кондоферски

На 7 март се случва това, с което започнах настоящия пътепис – изкачването на Пико дел Тейде от самоковците Надя и Александър. В 8 ч. вече познатият ни от екскурзията до Анага — Хелмут ни взима със стар микробус. Общо сме 9 човека, заедно с него, и всеки е заплатил 53 евро за предстоящото удоволствие. Предварително от министерството на природната среда в Санта Круз се издава разрешение за целта, в което ги има имената ни и паспортните данни. Така бива оказван контрол не повече от 30 човека на час да посещават върха. Всички са длъжни да следват само пътеката, да не се отклоняват от нея и да не взимат за сувенир късчета от скалите. Атракцията следва да се запази за поколенията, които идват след нас.
Спомням си за сравнение как се постъпва с горите на Рила, които са национално богатство. Каква вандалщина са тези пожари и безразборна сеч! Досега не видяхме тук скършена клонка, някой да си откъсне букетче цветя, едно листо не смее никой да откъсне! Разрешено е само брането на гъби и то непосредствено до пътеките. За сувенир е разрешено да вземеш гигантска шишарка и то, ако е паднала на земята…
Когато потегляме, Хелмут се опитва да ни уплаши и вдъхне несигурност, като казва, че по-голямата част от изкачващите върха получават световъртеж, гадене, силни болки в главата поради изключително редкия въздух горе.
За 9 години той изкачил върха над 200 пъти и затова познава всяка стъпка нагоре.
Ще правим кратки почивки на всеки 300 метра височина. Общата хамалогия ще трае между 5 и 6 часа, при отстояние 6 км и разлика във височините от 1600 м.
Само преди няколко месеца изкачихме с Надя връх Пие Бое в Южен Тирол /до Арабба/, който е на 3152 м надморска височина. От прохода Пассо Бордой до върха и обратно успяхме при същата денивелация да се справим общо за 9 часа /изкачване и връщане/. Умората тогава беше сериозна и да си признаем – надморската височина на връх Тейде и приказките на Хелмут ни смущават. Успокоително е това, че на 170 м под върха има кабинков лифт, с който ще слезем на връщане. Така се спестяват три часа спускане, както и умората при това.
Слънцето силно пече и лъчите му са много опасни за кожата, ако не е защитена с кремове или не е покрита с дреха и шапка. Брули ни силен, студен вятър, който разхлажда.
Задминава ни млад човек, очевидно спортист, който се отклонява от обичайния път и пресича напряко. Виждаме как по-горе, на двеста метра, го спира патрул и му чете конско евангелие. Хелмут ни съобщава, че ако това е организиран турист, ще глобят водача на групата най-малко 300 евро. След 20 секунди жестикулации виждаме как младежът потегля, вече вкаран в правия път. Явно пръв „грях“ тук се прощава. Заявявам на Надя, че ако Митуш от Самоков реши да изкачи този връх с велосипед, както някога изкачил връх Мусала — ще го опандизят веднага. Пазвантите тук си гледат работата и им липсва чувство за хумор.
Изкачваме 2700 м, след още 40 минути сме на 2900 м. Съобщавам на групата, че наближаваме височината на връх Мусала, най-висок на Балканския полуостров. В 13 ч., след три кратки почивки, стигаме каменна хижа /в ремонт/ на 3150 м, т. е. височината на връх Бое в Южен Тирол. Погледът стига много далеч в океана, видимостта е отлична.
В 14 ч. сме на 3555 метра. Преминаваме покрай станцията с гондолите, както и през проверката на служителя от министерството. Оказва се. че един от нас е забравил паспорта си, но го пускат да мине. Такъв компромис не би направил нито един немски служител!
Накрая се озоваваме на върха в 15,15 ч. Всички сме много щастливи заради преодоляната височина и гледката, която се разкрива в различните посоки. Кратерът на вулкана от север е сравнително малък, не повече от 100 м в диаметър. От него димят бели и жълти пушеци, мирише на сяра. Не се знае кога Гуахота отново ще се събуди и накаже нас – грешниците с божествен гняв. От север и североизток има все още преспи от сняг. Тази година се случили малко валежи, иначе 8 месеца през годината горната част на връх Тейде е цяла в сняг. На върха температурата най-често е отрицателна, духа силен вятър и 350 дни през годината го огрява слънце.
Никой от нас няма трудности с дишането поради рядък въздух и по-малко кислород, така че приказките на Хелмут излизат доста пресилени. Липсват силна умора, световъртеж или височинна болест. Намирам, че това изкачване не е по-трудно от изкачването на Мусала, ако се тръгва от „Шопалото“. Така че някога самоковци, които тръгвали още по тъмно през лятото от Самоков до Мусала и обратно, са преодолявали многократно по-голямо натоварване и са показвали забележителна издръжливост. Когато с Надя потеглим към върхове 5 или 6 хиляди метра високи, вероятно тогава ще трябва да се преборим с височинна болест и липса на кислород. Ще видим…
Злият, но справедлив дух Гуахота се спотайва някъде в кратера на вулкана. Изкарал си е акъла, като е чул как пъхтим по пътеката… Избухването на Тейде /слава Богу/ този път ще пропуснем, остава за друг път.
В 15,30 ч. нашата група потегля по обратния път. Десетина други туристи остават горе, срещаме още 5-6 човека на слизане. За 20 минути спускаме 170 м до бариерата с караулката, след броени минути сме на кабинковия лифт — „Телеферико дел Тейде“. Плащаме по 11 евро за билет и само за 8 минути гондолата с 30 пътници слиза на 2300 м височина. Това съоръжение е построено преди десетина години от швейцарска фирма и е надеждно. Не работи само при силен вятър.
Вървим още половин километър до паркинга и се качваме в микробуса. Ушите заглъхват при това слизане до хотела, който е точно на 3700 м по-ниско. Затова си поръчваме за вечеря бутилка студено бяло вино и след многократно отливане и преглъщане успяваме да се справим и с този проблем.

Очаквайте последната част утре