Протестирахме за промени, а гласувахме за статуквото…

Следизборно

На пръв поглед това е изводът от парламентарните избори на 12 май – и в страната, и в областта, и в общината. Резултатите са сходни – на първо място е ГЕРБ, следван от Коалиция за България /в която главна роля играе БСП/ и далеч зад тях са останалите партии и коалиции.
Въпреки големите протести през зимата срещу високите цени на тока, монополите, корупцията, безработицата, беднотията и пр. отново най-много гласове в града и района бяха подадени за ГЕРБ. След това се наредиха „обичайните заподозряни” – БСП, ЛИДЕР, Атака. Като прибавим ДПС, никоя друга партия не успя да прескочи 4-процентната бариера в общината.
Всичко това изглежда абсурдно на фона на повсеместната криза и на възникналите нови формации и обединения. Мнозина може дори да се запитат „Защо ручахме жабетата?”
Ако не погледнем обаче това, което се крие зад цифрите. И тенденциите…
Да, ГЕРБ е победител в изборите. Нещо повече, за първи път след промените през 89-а управляваща партия успя да спечели парламентарен вот за втори път. Но!
Ако на предишните избори за Народно събрание – през 2009 г., тази партия събра в общината впечатляващите 40 % от гласовете, сега бюлетините в нейна полза бяха доста по-малко – 30 %.
Второ, което е още по-впечатляващо – никоя от останалите три партии и коалиции, които влизат в парламента /Коалиция за България, ДПС и Атака/, не ще да се коалира с победителя. Факт, който изключително рядко се случва и над който би трябвало сериозно да се замислят деятелите и привържениците на ГЕРБ /ако действително са „Граждани за европейско развитие на България”/. Във всеки случай наивно ще бъде ситуацията да се обяснява и оправдава само с компромати на опонентите или с всеобщата криза.
Единствена от по-големите политически сили Коалиция за България увеличава процентната си тежест, макар и само с около 2 % в сравнение с периода отпреди 4 години. Социалистите не успяха да изпреварят ГЕРБ, но относително, макар и минимално, увеличиха подкрепата си, а са и на път да намерят съюзници.
Другите по-големи „играчи” в общината, дори и тези, които минават 4-процентната бариера, позагубват влияние. Макар и с малко, в сравнение с предишния парламентарен вот, спада подкрепата за ЛИДЕР и Атака; тъжни усмивки предизвикват резултатите на СДС, НДСВ и други до скоро популярни партии.
Като изключим БСП и ДПС /за което гласуваха не малка част от ромите/, почти всички останали традиционни партии губят гласове и позиции – кой повече, кой по-малко.
На този „фон” изпъква представянето на Националния фронт за спасение на България, на движение „България на гражданите”, а и на някои други новосъздадени формации. Да, те не успяха да прескочат прословутите 4 %, но се доближиха максимално до тях и дадоха заявка за по-добро бъдеще. Така че по привидно запазения кораб на статуквото зейват пробойни. Дали обаче те ще доведат до потопяването или поне до сериозното му разклащане предстои да се види.
Редно е да се види и още нещо. В страната като цяло не гласуваха почти половината избиратели, а при нас – малко над 40 % /за разлика от онези 32 % през 2009-а/. „Партията на негласувалите” за пореден път е най-многобройната. Очевидно е, че огромна част от гражданите не припознават свой представител в нито една от 45-те /!/ явили се на вота политически сили. Значи близо половината от гласоподавателите са загубили вяра, че който и да е, може да направи нещо за подобряване на положението. Не малка част от тези хора не само изпитват недоверие, но са станали и съвсем апатични, други са просто отчаяни, гневът на трети пък не се знае в каква точно посока ще избие…
Ако така продължава, можем да си зададем дори въпроса: каква всъщност демокрация /народовластие/ е това и кой всъщност ни управлява?

Тодор Попов