Протоиерей Михаил Колев: “Самоков никога не е губил свободата на своя дух”

Уважаеми г-н градоначалник, уважаеми представители на общинското ръководство на Самоков, благоговейни отци, скъпи съграждани и гости, мили деца,
Свободата е най-скъпото достояние, което една човешка личност може да притежава. Свободата може да даде на човека крилете на творчеството, крилете на съзидателността, свободата е тази, която винаги е присъствала в историческата съдба на нас, българите. И в тежките години от нашата повече от хилядолетна история, когато политическата ни свобода е била отнемана, българския народ, нашите съграждани и град Самоков никога не са губили най-ценното – свободата на своя дух. Свобода, която се изгражда върху фундамента на облагородяващата християнска православна вяра. Свобода, която е карала народа ни и го е водела през столетия, напоени с кръв, но и с много величие, столетия, които са носили върху плещите на българина превратностите на времето, но го е карала в годините да носи гордо главата си издигната, защото е български народ.
В днешния прекрасен празничен ден трябва да си спомним всички онези достойни синове и дъщери на нашия български православен народ и в частност достойните синове и дъщери на нашия прекрасен град. Град, който се превръща в един своеобразен духовен светилник, в един своеобразен център на българщина, на вяра, на народност през тежките векове на робско потисничество и робство.
Тук е мястото да споменем онзи, чиято годишнина от страдалческа кончина и мъченическа прослава тази година ще честваме – духовния покровител на нашия град св. Симеон, който полага може би най-бележитата съпротива срещу робството в нашите земи в далечната 1735-1737 г. – свети Симеон Попович, архиерейски митрополит, духовен глава, мъченик за Христа, основател на съзаклятие за освобождението на нашето отечество и в частност на нашия роден град.
Дълги години именно самоковската митрополия, столетия наред, се превръща в духовен разпространител на родолюбието, на патриотизма, на просвещението. И нашите стари прекрасни самоковски храмове носят белезите за това – изписани от ръцете на приписвачите, които говорят, че и в най-тъмните векове на робство и отчаяние народът ни живее с надеждата. Надеждата, че някога ще бъде свободен и достоен народ.
Отпосле, когато Самоков се превръща в една от първите митрополии на българската екзархия, тогавашният избран самоковски митрополит Доситей ще напише в своето писмо, посрещнат от един бележит самоковски учител: „Радвам се, истински се радвам, че тук сред вас, самоковци, има толкова достойни и способни българи-патриоти”.
Днешният ден не е просто повод да си спомним за миналато. Той е възможност да преценим настоящето и да си отправим най-хубавите пожелания към всички нас, наследници на славните български родове, на онзи малък народ, който още преди повече от 1400 години стъпи по тези земи, изправи се срещу предизвикателствата на времето, грабна силата на кръста, в чието подножие стоим сега, и доказа на тогавашните народи, а и днес съществуващите, че българският народ и българската вяра са фактор. Фактор, независим от превратностите на столетията и на времето.
В качеството си на архиерейски наместник на Самоковската духовна околия и Българската православна църква от сърце ви желая най-хубавите и съкровени чувства да изпълват сърцето ви в днешния празничен ден. Пожелавам от сърце на всички да се превърнем в достойни наследници, духовни и народни будители към просперитета на нашето отечество. Да помним, че за онези, които воюваха за свободата на България, тя, България, беше майка и днес тя продължава да бъде нашата скъпа татковина. И днес не виждам друго място на земята и друго кътче небе, под което бих желал да живея с това чувство на гордост, на удовлетворение, на въодушевление от това, че съм българин! Честит, благословен и изпълнен с най-светли чувства празник желая на всички!

/Слово на архиерейския наместник в Самоков протоиерей Михаил Колев, произнесено пред паметника „Кръста” на 15 май 2017 г./

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*