Проф. Васил Стоин – неповторим фолклорист и родолюбец

80 години от смъртта на проф. Васил Стоин

Кой беше той?

Роден е на 5 декември 1880 г. в Самоков. От ранна възраст започва да учителства и на 27 години има вече 10-годишен преподавателски стаж. През тези години насочва вниманието си към българската народна музика, проявява се като събирач на песни.
На 27 става студент в Кралската консерватория в Брюксел със специалност цигулка и завършва след четири години с отличие. От една страна самият факт е голямо постижение, но също отразява и стремежа на талантите в тогавашна България към развитие и реализация. Това е период на подем на българската нация.
Васил Стоин отклонява съблазнително предложение да работи за Белгия и се завръща у дома. България е за него отправната и крайната точка. Възхищава се от българската природа, обича планината и ходи често из Рила. Продължава да учителства, включително и в родния си град. В Самоков участва в учредяването и дирижирането на църковен и градски хорове, оркестър, развива и друга културна и общественополезна дейност. През това време не пропуска да общува с песенния фолклор.

Какво остави след себе си?

Същинската и капитална дейност, голямото наследство, което проф. Васил Стоин ни завеща, се състои в събраните от него (с помощта на неколцина сътрудници) за 12 години (1926-1938), около 25 000 народни песни. Той лично е записал 12 000 песни и около 200 инструментални мелодии. Издал е и няколко монументални сборници: „От Тимок до Вита“ (1928 г.), „Средна Северна България“ (1931 г.), „Родопски народни песни“ (1934 г.), „Източна и Западна Тракия“ (1939 г.). Други сборници с песни, събирани от него, излизат по-късно: „Западните покрайнини“ (1959 г.), „Североизточна България“ (1962 г.), „Самоков и Самоковско“ (1975 г.).
При съставянето и издаването на сборниците Стоин извършва много важна и прецизна дейност чрез класификация на материала на основата на тоновия обем, мелодиката, тематиката и др.
Той е автор и на няколко научни изследвания със съществен принос върху метриката, ритмиката на българската народна музика, за музикалните инструменти и др.

Какъв беше Васил Стоин?

Живял и творил интензивно, не жалил себе си, изисквал всеотдайност и от обкръжаващите го. До последния си дъх упорито и неотклонно преследвал целта си. Творил, търсил и намирал решение на научните въпроси и неизвестни в неговата област. Идеалист и чист в търсене на творческата трактовка и реализацията на стоящите пред него задачи. Непримирим и безкомпромисен по отношение на резултатите от дейността си и сърцат защитник на целостта и съвкупността на българския народ, най-ярко изразена чрез народното творчество и собствения български език.
Прекършен е от недостойното и политизирано отношение на административно-примитивните чиновнически конкуренти. Обидно пенсиониран на 53-годишна възраст, т. е. в разцвета на творческия си потенциал, проф. Васил Стоин бива отместен от активната плоскост на обществото. Въпреки че продължава дейността си, той започва да боледува. Този удар в гърба се оказва за него фатален.
След по-малко от 5 години големият българин приключва земния си път. Загубата я консумира цялото българско общество, цялата българска нация. Защото делото на проф. Васил Стоин е в името и от полза за целия български народ. Защото тези, които го отстраниха, не го заместиха. Те не запълниха празнината, която остана след него. Проф. Васил Стоин умира на Софийската гара на 1 декември 1938 г., отново на път към неговата любима Българска народна песен.
В историята се случва големи хора да имат трагичен край заради духовно бедни и материалистични джуджета. Лев Николаевич Толстой е починал също на гара, когато е бягал от алчните си роднини и се е бил устремил към осъществяване на идеалите си. Твърди се, че последното му пътуване е било в посока към България, някъде около Бургас.

Проф. Васил Стоин и ние

Как се отнасяме днес към големите стойности от нашето минало? Как изразяваме отношението си към личности от ранга на проф. Васил Стоин? Къде и как подчертаваме, че те живяха, за да осмислят и нашето съществуване?
Освен тясната професионална връзка на продължителите и последователите на дейността на проф. Васил Стоин от Института в БАН обществото реагира сравнително редовно чрез медиите по повод на паметни дати.
В три български града има улици, кръстени на негово име: Перник – ул. „Васил Стоин“, Самоков – ул. „Васил Стоин“, София – ул. „Проф. Васил Стоин“.
И извън пределите на страната рефлектира дейността на проф. Стоин. Още приживе известният унгарски композитор Бела Барток обръща сериозно внимание на излезлите сборници с български народни песни и проявява личен интерес към България, но не успява да посети страната ни. Барток също събира народни песни, но е оборудван с вече съществуващата звукозаписна техника. Той с голямо учудване и уважение оценява „къртовския“ ръчен труд на проф. Стоин. Барток черпи информация и вдъхновение от сборника „От Тимок до Вита“ за създаване на своите клавирни пиеси „Шест танца в български ритми“.
Интересно е да се спомене, че правнукът на проф. Васил Стоин пише своята дипломна работа на тема: „Шест танца в български ритми“ – влиянието на Васил Стоин върху Б. Барток за написването на тези пиеси. Дипломната работа е за получаване на магистърска степен на Иво Илиев. Работата е написана на английски и защитата е минала много успешно през юни в гр. Утрехт, Холандия, през юни 2018 г.
В заключение бих искал да напомня, че можем да се гордеем с нашата страна, чиито представители в разностранни посоки са били на високо световно ниво.
Пожелавам на българското общественост да отделя на името на проф. Васил Стоин по-голямо внимание, та то да се появява по-често пред широката публика, особено в родното му място – Самоков.

Христо Илиев
пианист, внук на проф. Васил Стоин