Размисли за празника и делника

Цяла седмица продължиха тържествата за 13-ия поред Празник на Самоков. Състояха се десетки културни и спортни изяви със стотици участници, посетени от хиляди хора – жители и гости на града ни. Повечето прояви бяха стойностни и имаха своето място в живота на най-големия град на Софийска област. Посетителите пък имаха доста поводи за радост, удовлетворение и духовна наслада.
Безспорно това беше един от най-хубавите празници на Самоков. Градът ни го посрещна обновен и с нови придобивки. Благоустрояването продължава, сега му е и сезонът. Хората, които ръководят, организират и извършват всичко това, заслужават признание.
Ако надникне човек обаче зад видимото, ще го налегнат и не чак толкова оптимистични мисли. Част от празничните събития бяха вечер и в събота и неделя, но друга част се състояха през обичайното работно време. И едните, и другите обаче се радваха на широк интерес. Едната причина наистина е тяхната привлекателност. Другата – трябва да признаем, това е възможността на хората да ги посетят, независимо, че са през деня.
И тук не става въпрос само за свободното време на пенсионери, млади майки, ученици и студенти, които, естествено, имат тази възможност, а и за доста хора на средна възраст. От тези, последните, наистина някои са в отпуск, но сигурно още повече са тези, които са просто без работа. И те са свободни да ходят, където си искат. Стига да имат пари, разбира се…
Често чуваме и виждаме, че кафенетата са пълни и посред бял ден. Така беше и в празничните делнични дни. Истината обаче е, че голяма част от клиентите на заведенията са безработни. И „убиват” времето пред чаша кафе или бира, прежалили все пак един-два лева.
Над 3000 са безработните в общината, повече от една четвърт от тях са младежи, 160 висшисти са без работа. Стотици и хиляди хора се чудят какво да правят и накъде да хващат. И то в едно време, в което е толкова важно повече люде да работят и да създават блага за себе си и за околните.
Естествено, сигурно и Общината може да помогне, въпреки че тя и сега е най-големият работодател. Това само по себе си е нещо, но не може чак толкова да ни радва, защото не е първа работа на местната власт да отваря работни места.
Тук особена отговорност освен Общината има и държавата, която трябва да създаде условия за бизнес и за разкриване на колкото се може повече от тези прословути работни места. Това обаче не се получава независимо от смяната на правителства. Чувстваме го на гърба си вече не години, а десетилетия. Чувстват го осезаемо и тези, които работят, защото всичко е свързано. Социалните помощи и обезщетенията за безработица не падат от небето.
Разбира се, сигурно липсва и предприемчивост у доста хора, свикнали все да чакат някой друг да се погрижи за тях. Отмина отдавна това време.
Във всеки случай не е нормално безработицата при нас да надхвърля 20 %. Според икономисти това е истинска катастрофа. Да не говорим, че практическата безработица сигурно е още по-голяма. И че се оформя вече и наследствена безработица.
Та, хубави бяха празниците. И има нужда от тях. Но освен зрелища /макар и в добрия смисъл на думата/ е необходим и хляб.
Може би истинският празник ще настъпи тогава, когато в делнични дни виждаме все по-малко хора по кафенетата и по улиците. Когато икономиката тръгне най-после напред и даде възможност на повече хора да почувстват истински удовлетворение от труда и от една осмислена почивка.
Но кога ще стане това?!

Тодор Попов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*