Самоковски състави сред най-добрите в Дорково

Жените от Радуил не само пяха, но тропнаха и хорце…

В горещите дни в края на юли голямото родопско село Дорково заприлича на кошер с пчели. Събраха се танцьори, певци, музиканти – малки и големи, и както пчелите пълнят питите с мед, така и те пълнеха душите, сърцата и очите на присъстващите с красивите си танци, звучни песни и галеща слуха музика.
Така е всяка година – вече станаха 14, откакто под дебелите сенки на многогодишните дървета домакини и гости се радват на младостта и красотата, на пъстри носии, детски усмивки и чудесни изпълнения.
Докато самодейците показваха уменията си във фолклорното изкуство на сцената пред читалището в селото, други се облажваха с пържоли на тухла, печени кюфтета, вкусни рибки, ароматни пуканки, чуден сладолед, студена бира… Да не говорим за многобройните сергии, окупирали улиците. Не липсваха и шумните занимателни игри за малчуганите.
Нагоре-надолу се движеха мъже, жени, деца, облечени в народни носии. Чуваше се и чужда реч – на фестивала винаги гостуват ансамбли от други страни. Този път на сцената се развяваха красивите, колосани на няколко ката поли, на танцьорките от Унгария. Имаше участници и от Хърватия. Момчетата от полския състав пък плениха публиката с красивите си костюми, с младежкия плам в зениците и закачките със своите партньорки. Невероятно изживяване беше да чуеш живата музика – цигулки, контрабаси, виоли, на майсторите музиканти.
Много добре бяха приети и изпълненията на нашите самоковски състави. Първи се изявиха на двуглас певиците от женската фолклорна група “Здравец” от Радуил. След изпълненията си те дори поиграха хоро на фона на други песни.

Детският танцов състав “Самоков” с ръководител Иван Иванов

Жените от Шишмановската група с ръководител Иванка Слатинска бяха може би единствените, запазили автентичността на песните от своето родно село – Шишманово, останало под водите на язовир „Искър”. Макар и попрехвърлили вече 70 и повече години, тези жени не се дават. Не се отказват да припомнят миналото на своето голямо и богато село. Песента, както казват, ги държи на гребена на вълната.
Техни последователи са мъниците от фолклорната група с ръководител Надежда Иванова при самоковското читалище „Младост”. С много жар ръководителката ги учи да пеят народните песни. Ритми и красота пък показаха със своите танци момичетата от състав „Самоков” с ръководител и хореограф Иван Иванов при същото читалище.
След изпълненията си участниците в самоковските състави останаха да гледат и да се учат от хубавото, което показаха техните колеги от санданското село Левуново, от Костинброд и Мрамор, Софийско, от бобовдолското Мало село, от кюстендилското Мламолово и дори чак от видинското Ново село. Запознахме се и с добруджанки, които също като слънчогледите в нивите изгряха на сцената със своите жълто-оранжеви забрадки.
Не бе никак лесно на журито – хореографите Агрипина Войнова и Борис Вълков, музикантката Веселка Николова и проф. Иван Тодоров, да оценят най-добрите в тези тридневни, безкрайни сякаш, изпълнения. Според мен всеки, който беше пристигнал на този чудесен фестивал, заслужава много, защото е дал всичко от себе си за съхраняването на хубавите родни традиции.

Димитрина Божилова

Шишмановската група

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*