С Гигов и Хайтова в час по родолюбие

“Стара планина е Балканджи Йово.
Родопа – Орфеева песен.
Рила и Пирин – борба и величие.
Странджа – борба и жертвоприношение.
Тракия – Родина на музите.
Добруджа – Златна корона.
Дунава – синьото перо на Бога.
Черно море – плисък от Потопа
и аргонавтска песен,
а цяла България е птица феникс…”
Това е само част от стихотворение на писателя Никола Гигов, който заедно със съпругата си Елена Хайтова – дъщеря на Николай Хайтов, гостуваха в общинската библиотека “Паисий Хилендарски” в Самоков на 12 октомври и изнесоха своя час /станаха всъщност два/ по родолюбие.
И двамата са толкова влюбени в България и нейната история, че са отдали много години от живота си, за да доказват колко велика държава е била нашата родина.
Албена Ихтиманска, гл. библиотекар, представи гостите, като изтъкна големия принос на Гигов за възкресяването на две титанични фигури от нашата история – Орфей и Спартак. Г-жа Ихтиманска допълни, че дъщерята на Хайтов е наследила не само неговото родолюбие, но и писателския му талант.
Н. Гигов разказа за своите търсения и изпитания през времето, когато се е ровел в наши и чуждоземни архиви, за да открие и докаже, че Орфей и Спартак са българи и че с техния живот и дело можем само да се гордеем.
Гигов е автор на над 60 книги, носител е на повече от сто национални и световни награди. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. Една от тях – за Орфей, преведена на английски, подари на библиотеката. Гигов е обявен за най-големия орфеист, издал е цели 12 книги само за Орфей. Учредител е на фестивала “Орфеево изворче” в Стара Загора, в който участват и млади самоковски изпълнители като детската вокална група “Медени звънчета” /с ръководител Даниела Георгиева/, която дори поздрави госта със самоковска песен. През 2008 г. Гигов е включен в класацията “Великите мъже на Европа”. Филмът му “Мистериите на Орфей” е прожектиран в Париж и е получил награда.
Писателят цитира и стихотворение за баща си – участник във войни за защита и обединение на родината, който му завещал “една кървава риза с три куршума в нея” и че българинът може да претвори мъката и сълзите си в песен.
“В архивите са записани над 300 хил. народни песни, а има още много други. Нашата земя е океан от песни. Никой в света не може да стигне висините на “Мистерията на българските гласове”. Де Гол е казал, че България е вратата, през която са минали всички страни за Европа и античната европейска цивилизация. Един англичанин с удивление споделил, че за да разбереш българската песен, трябва да си гений”, обърна се към събралите се Н. Гигов.
И продължи: “Корените са устата на дървото – полей ги и то ще се раззелени. Така е и с историята – търси и ще намериш. Ние сме били ограбвани жестоко от векове, от древността. Орфей е зора за миналото. Някога Микеланджело е нарисувал декорите за представление за Орфей. Леонардо да Винчи е кръстил един от върховете на Родопа – Дженерва – на свой модел – богата, но самотна и тъжна жена. Тя го помолила да нарече нещо на нейно име, за да се свърже с този прочут родопски певец Орфей.”
Паисий написа, че се разяжда от обич и жал, че българският народ си няма история.
“Искам да ви разкажа и за Спартак. Той е воювал по нашите земи и е водил 120 хил. гладиатори в голямата Римска империя. Европейската цивилизация е родена от тракийски корен – цяла Тракия, Странджа, Черно море и Хемус са първата територия на България. Лошото е днес, че летим към чуждото, а пълзим към родното, а би трябвало да е обратното”, заключи Гигов.
По време на фестивала “Орфеево изворче” той запитал 10-годишно момче: “Какво би направил днес Орфей, ако беше жив?” Детето отговорило: “Орфей сега нямаше да укротява дивите зверове, а хората, които ламтят за власт и пари…”
Интересни мисли сподели Гигов и за влиянието на сънищата върху съзнанието на човека: “Те са чудо, на което трябва да се вярва. Много от откритията на този свят са видени първо в сънищата и след това претворени в живота.”
След прожекцията на филма в Париж един французин казал: “Орфей е по-дивен от Седемте чудеса на света!”
“За мен тези думи са най-голямата награда. Цялото злато на Земята, натрупано накуп, не може да се изравни с Орфей. Моята борба доведе до победа – Орфей влезе в учебниците по музика”, изрази радостта си писателят.
Гигов събира и народна песни. Има в архива си над 40 песни само за Дельо войвода, като една от тях е със 120 стиха…
Намирайки се сега тук, в Рила, писателят припомни мисъл на турския пътешественик Евлия Челеби, който след разходка из планината, воден от един радуилец, възкликнал: “Радуил е повече от Рая!” Самият той дошъл тук, бягайки от Цариград…
“Обичам много този край – Радуил, Рила, Мусала и хората, сред които е живял, работил и творил баща ми. 83 години живя Хайтов, но сякаш са били две-три и през цялото време се е учил от народната мъдрост, която е неизчерпаем извор за твореца. Баща ми беше оптимист – виждаше всичко цветно и често повтаряше: “Ако днес ти кажат, че светът свършва, ти не вярвай!”, разкри Елена Хайтова.
И продължи: “Животът му беше низ от конфликти, но той си имаше свое верую: “Убеден ли си в своята истина, ще я търсиш и ще я намериш! Утре започва от вчера, от завчера, защото там, в миналото, са нашите корени!” Татко ми завеща и заръката, че когато пиша своите книги, да споменавам хората, които обичам и които ме обичат, да изразявам своята благодарност, защото утре може да е късно.”
Ел. Хайтова припомни, че нейният баща дълги години е изследвал живота и делото на Левски. Успял е да докаже, че тялото му е препогребано от българи в църквата “Св. Петка” – преместили са го от софийските гробища в този храм, където се е събирал и тайният революционен комитет. В книгата си “Гладиаторът Хайтов” неговата дъщеря е отразила непримиримостта на писателя към неправдите. Той често споменавал, че най-добре му е в гората, сред дърветата, където си говори с тях, а те го вдъхновяват да твори…
“Някои смятаха Николай Хайтов за безумец, но нали за безумието на храбрите се пише и пее. Готвя нова книга за него. Обичам много Родопа, но част от сърцето ми остава тук, в Рила и Радуил, защото са свързани с баща ми”, завърши Елена Хайтова и като истинска артистка, прочувствено, рецитира и стихотворение.
В края на срещата пък Н. Гигов цитира стих от химн на Спартак: “Богиньо Свобода, Свободо, ела, нека да стане на меч всяка тояга!”
Изразена бе благодарност на Елена Хайтова и Никола Гигов за това, че разтвориха завесата на много тайни и всички присъстващи се почувстваха истински българи.

Димитрина Божилова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*