Трима самоковци изминаха 300 км на велосипеди до Егейско море

Трима приятели – Любомир Савов, Радой Николов и нашият колега Делян Василев, станаха първите самоковски „абитуриенти” по гръцкото крайбрежие, след като навъртяха със своите велосипеди 300 км от родния си град до 60-хилядния Кавала на гръцкото крайбрежие от 19-и до 21 май.
Идеята се зародила в главите на ентусиастите още през 2014 г., когато Любо и Делян въртяха педали до Бургас /400 км/, но в крайна сметка се осъществила пет години по-късно.
„Всяка година обсъждахме и мечтаехме за това пътешествие, но чак сега се напаснаха отделните детайли, за да го осъществим. Така стана и по-добре, защото към групата се присъедини и Радой, който е първи братовчед на Любо”, сподели един от търсачите на силни усещания.
Походът им започнал сутринта на 19 май с първите завъртания на педалите към Гуцал. Баирите към китното селце подсказали на колоездачите какво ги очаква в предстоящите дни, но това не пречупило мерака им. Те се насладили на чудните панорамни гледки към Рила, а впоследствие се спуснали с голямо удоволствие към шосето за Долна баня и Костенец. Тук самоковците били посрещнати от засиленото полицейско присъствие във връзка с неотдавнашното двойно убийство в Костенец. Първата им почивка пък била за обяд в Белово, където в неделя, по традиция, има богат кулинарен пазар.
„В Белово „заредихме батериите” за предстоящото 28-километрово изкачване към Юндола. В началото му разгледахме центъра на Голямо Белово, където с изненада установихме, че има скална църква и красиви паметници, но после бе ред на сериозната част от програмата”, разказаха нашите съграждани.
За съжаление, още в първата четвъртина на сякаш безкрайното катерене велосипедът на Любо се повредил и се наложило той и Делян да бутат колелетата си чак до Юндола поради липсата на сигнал на мобилните им телефони. В това време пък Радой ги изпреварил със своя направо състезателен шосеен бегач и им „вързал” близо 4 часа разлика, с което си заслужил прякора Найро Кинтана – на името на известния колумбийски велосипедист, специалист-катерач.
Ентусиастите все пак намерили изход от напечената ситуация в предоставения велосипед от друг техен колега-пътешественик – Спасимир Хаджиангелов. Той вече бил дал за нуждите на „експедицията” колело на Делян, а в безизходицата спасил положението с второ колело, закарано на Юндола от брата на Любо – Евгени.
Проблемът останал зад гърба на велосипедистите и в началото на втория ден те поели по голямото спускане от Юндола към Якоруда. Силен вятър обаче озаптил намеренията им за спокойно преминаване на трасето и се наложило въпреки наклона те доста да се потрудят. Туристите утолявали жаждата си в съградените край пътя красиви чешми, които буквално се редували на всеки километър. Минали покрай Аврамово, където се намира най-високо разположената гара на Балканския полуостров /1267 м н. в./, а впоследствие зърнали и популярната теснолинейка.

Пирин също разкрил прелестите си за колоездачите – остри скални ръбове и отвесни скали съпътствали погледа им край Банско и Добринище. През пролома Момина клисура на река Места младите мъже продължили спускането си към Гоцеделчевската котловина и село Копривлен, където отседнали да пренощуват след изминати 114 км за деня.
Радой отново пристигнал пръв, но заради болежки в коляното се наложило да бута велосипеда си в последните десетина километра след Гоце Делчев. Второто сериозно препятствие отново поставило на карта изпълнението на крайната цел – достигането до Егейско море. Радой обаче показал мъжки дух и след бързо лечение приятелите все пак поели на следващия ден към Кавала, откъдето ги деляли вече „само” малко над 100 км.
Колоездачите набързо се справили с нелекото изкачване по склоновете на планината Стъргач и безпроблемно преминали през граничните пунктове на България и Гърция, разделени от 700-метров тунел. В южната ни съседка самоковците установили, че гръцките шосета са по-широки и след крайната непрекъсната линия има достатъчно място за движение на велосипедисти.

„Пътищата в Северна Гърция са планински и с удоволствие установихме, че след стръмното изкачване ни предстои скоростно спускане към Драмското поле. И тук обаче имахме проблеми с вятъра, който по едно време буквално ни спря сякаш сме натиснали спирачките. Някъде по това време литна и моята зимна шапка, която явно не бях закрепил добре в дисагите”, сподели Делян.
Вече при Драма късметът им се усмихнал и вятърът станал попътен, като така дал допълнителни сили на контузения Радой. Едно последно усилие им коствало краткото изкачване към амфитеатрално разположения Кавала, което пък ги дарило с панорамна гледка към града, морето и близкия остров Тасос. Последвало шеметно спускане към централната крайбрежна улица, където ентусиастите се настанили на хотел за следващите два дни. През тях самоковците използвали възможността да се топнат в морето, чиято вода все още била доста хладна – около 19 градуса. Това не ги спряло и те се присъединили към едва десетината местни жители, излези на припек в иначе топлото време.

„Кавала се оказа много приятен град, пълен с туристи дори и в това предсезонно време. През деня хората се крият от жегите, но вечер промяната е пълна, а многобройните кафенета и таверни работят на пълни обороти. Ние успяхме да направим опознавателна обиколка и се впечатлихме най-много от акведукта, в чието подножие имаше няколко портокалови дръвчета. Впоследствие разбрахме, че 260-метровата сводеста структура е била сътворена по времето на Сюлейман Великолепни, през 16 век, и е служела за снабдяването с вода на обществени сгради в Стария град”, споделиха българските туристи. Те добавиха, че по многобройните тесни и стръмни калдъръмени улички из града времето сякаш е спряло и в тях не се усеща наситената емоционалност на крайбрежието.
Накрая Делян, Любо и Радой натоварили велосипедите си в ремаркето на микробус по редовната линия Кавала – София. Слезли в Благоевград, където прекачили колелетата си на автомобил и по живо – по здраво привечер на 23 май се завърнали в Самоков при дъждовно време и спад в температурата от близо 15 градуса между началната и крайната точка на пътуването – 10 градуса в Самоков спрямо 23 градуса предната вечер в Кавала.
„Тези няколко дни, изпълнени с шеги и закачки, предизвикателства и емоции, ни откъснаха от всекидневието и ни донесоха истинско удоволствие и удовлетворение от преживяното и постигнатото. Усетихме още веднъж истината, че човек е човек, когато е на път. Все още нямаме планове за следваща вело дестинация, но ще бъдем благодарни, ако ни се открие подобна възможност”, завършиха участниците в своеобразното приключение.