Ученичка стана помощник-учител

Моят малък герой

С инициативата „Моят малък герой“ Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е отправила покана към преподаватели в Самоков да насочат вниманието си към положителните страни на учениците. Условието е било да изберат свой ученик, който ги е впечатлил, и да го представят пред местната общественост с неговите училищни постижения, талант, умения за вземане на решения и за общуване, емоции, чувство за справедливост, спортни успехи и др.

Много мислих дали да участвам във вашата инициатива. Много ми допадна, но ме спираше отношението на обществото към учителите и учениците от НУ ”Петър Берон”. Впоследствие обаче си казах, че едно дете като Вили заслужава такова отношение. Няма да ви говоря за някакви супер постижения, а за съвсем обикновени неща, които се случват всеки ден в българските училища.
Да ви запозная с Виолета Ивова Божилова. Ученичка, на която в сладоледената фунийка с късметчета се падна „Помощник на госпожата” още в началото на първи клас. За пореден път се убедих, че няма случайни неща. Просто съдбата още в първия учебен час се намеси и даде правилното късметче на Вили. Тя се оказа не само мой помагач, но и дете с амбиции и любов към ученето.
Вили бе от малкото деца, които познаваха буквите и първа изпълняваше поставените задачи. На нея ѝ възлагах допълнителни упражнения, които после тя обясняваше на класа. Така не се налагаше да тъпче на едно място, а и се гордееше, че е научила нещо повече от другите. На тържеството за буквите тя беше нашата Незнайка. Без затруднение се справи с научаването на дългите реплики, а показа и артистични заложби.
Във втори клас участвахме в националния проект ”Панаир на проектите”. Вили активно участваше в заплануваните дейности. Тя беше детето, което трябваше да представи нашата презентация в Димитровград /естествено, не можахме да отидем…/.
Сега сме в трети клас. Тази учебна година реших да дам възможност на добрите дечица да бъдат учители за един час. Никак не се учудих, че тя първа прие. Часът беше по математика. На следващия ден тя се представи като истински учител. На лист си бе направила план, по който да работи. Това не ме учуди, но истински изумена останах, когато извади едни листчета. На тях бе подготвила допълнителни задачки за добрите ученици. Накрая, естествено, зададе домашна работа, но и не забрави да даде награда на най-добрият ученик в класа. От този момент тя прие и званието помощник-учител.
Вили наистина има качествата на учител. Силно се надявам, че родителите ѝ ще променят мисленето си и ще ѝ дадат възможност да получи добро образование, а няма да последва примера на ромските момичета за ранен брак. Желая ѝ да е все така амбициозна и упорита. Желая ѝ да бъде щастлива!
Това е моята кратка и може би за вас не вълнуваща история на едно обикновено ромско дете.

Ани Аврамова-Шейнова
учител в НУ “Петър Берон“