Ценна приписка за Белчин

Георги Д. Михайлов
краевед, библиограф

В българската историческа наука приписките са особено ценен изворов материал.
Преглеждайки книги и статии, бях изненадан от една приписка, в която прочетох, че е от Белчин. И какво учудване беше, че в нея срещаме личните и фамилните имена на авторите на приписката, които имена и днес ги има в с. Белчин – Вукови и Пилищарови.
Въпросната приписка се намира в богослужебна книга, наименувана “Октоих” /”Осмогласник”, от гръцки: окто – осем/, която се съхранява в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Тя е първа част и в нея са напечатани песнопения /стиховни, тропари, седални, канони и др./ и то само от І до ІV глас /а в част втора са печатани от V до VІІІ глас/.
“Октоихът” /”Осмогласникът”/ е отпечатан в гр. Цетина /Черна гора/ през 1494 г. – преди повече от 500 години, само век след падането ни под османско робство.
Приписката гласи: “Сия книга глаголема октаикь осмогласник Митре сина Вуковь и брать ему Пешо откупиха я от повезия дадоха ей цена r /3/ гроша и приложиха я у храмь с/ве/та преподобная Петка да работи живемь за здраве и мрътвемь за душа”.
Приписката е от лист 1 до л. 11. А на л. 38а има друга приписка от по-ново време, която гласи: “Това писаль Георгия Пилищар оть село Белчинуаць”.
Според наши и чужди библиографи това е най-старата печатна книга, запазена у нас. И точно в нея са вписани двете приписки, отнасящи се до с. Белчин и неговите притежатели и дарители.
В първата приписка се споменават две лични имена: Митре и Пешо Вукови. Това фамилно име в с. Белчин е запазено и до днес. Разгърнете “Телефонен указател на Самоков и района” от 2004 г., в който ще видите телефонните номера на Вукови в Самоков и Белчин.
Втората приписка, която според научните работници е от по-ново време, виждаме името на “Георгия Пилищар от с. Белчин”. Фамилията Пилищарови има наследници и днес.
Тези две приписки доказват, че трябва да търсим родоначалниците на споменатите фамилии – Вукови и Пилищарови, много по-рано от 16 в. Те са един ориентир за търсене на старите белчински фамилии в Ранното Средновековие.
От книгата “Октоих”, за която става дума по-горе, в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” се намират 4 екземпляра. Те са описани и публикувани от научните работници-библиографи д-р Божидар Райков, Петър Атанасов, Лидия Драголова и Майя Бозукова.
Най-ранната публикация на разглежданите две приписки от с. Белчин е на Божидар Райков в “Известия на Народната библиотека “Кирил и Методий” и на Библиотеката на Софийския университет “Климент Охридски”, том VІІ /ХІІІ/, София, 1967 г., под заглавие: “Опис на славянските старопечатни книги от ХV и ХVІ век в Народната библиотека “Кирил и Методий” – София”. Приписките са отпечатани на стр. 229.
Авторът прави следното описание на този екземпляр, ценен за културната история на с. Белчин: “Осмогласникът” е печатан в Цетина през 1494 г. и има 265 листа. Напечатан е от свещеноинока /монах/ Макарий по заповед на черногорския войвода Гюрг Църноевич. Подвързана е с дъски и кожа, умело орнаментирана. Има и закопчалки. Началото е запазено, но предисловието и завършекът липсват. Към книгата са прибавени 58 ръкописни листа.
Целият преден форзац е изпълнен с имена за помен /поменик/: “…Вуко, хаджи Анкуль, Пено… и др. “Вуко” е навярно бащата на двамата белчински притежатели и дарители на книгата.”
Както вече отбелязахме, от въпросната книга има още три екземпляра в книгохранилището на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Един от тях /по описа – № 4/ е предаден от Самоков – от Ст. Георгиев /вж. Описа…, стр. 230/.
Публикацията на Лидия Драголова и Майя Бозукова “Приписки в славянските старопечатни книги ХV-ХVІІ в., съхранявани в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, е отпечатана в “Известия на НБКМ”, том ХІІ /ХХVІІІ/, 1994 г., стр. 325-343. Приписката за с. Белчин е на стр. 327, № 1. Книгата има сигнатура ”НБКМ, Rц /494/, 1”.
През 2008 г. във в. “Аз Буки”, бр. 45, стр. 8, има интервю с проф. Елена Коцева /автор Филипинка Бондокова/, в което уважаваната и неуморна изследователка цитира в съкращение ценната за белчинци приписка. Това, което тя /проф. Ел. Коцева/ прави – събира, обработва, разчита ценни текстове и ги готви за публикация, е похвално и нека й пожелаем здраве и успехи.
Разглежданата приписка е извънредно ценно историческо сведение за църковно-историческото и културното самосъзнание на белчинци от преди повече от 500 години.

Можете да харесате

1 Comment

Add yours
  1. 1
    Kondofersky Alexandar

    Господин краевед, браво на Вас, проф. Коцева и на всички останали капацитети, които се ровят по архивите, за да изровят неопровержими доказателства и да покажат на цял свят значението на Белчин за световната култура, археология, история…Без съмнение, Белчин е една от люлките на човешката цивилизация. От там произхождат велики личности! Искам да дам своят скромен принос за цялостното изследване на района. Като ученик от гимназията, бях една есен на бригада край с. Белчин, преди 47 – 48 години. Най – видната личност в селото бе председател на ТКЗС-то. Нямаше равен на себе си като ловджия, изключително честен, кадърен и верен на партията кадър. С весел характер, нишо не слагаше на сърце. Фамилното име не помня, спомням си прякора му. Наричаха го Далаверата. Успех г-н Краевед в по – нататъшните изследвания!

+ Leave a Comment

*