Чудната красота на Родопите ни плени

Снимкa: Ивайло Андреев

И в съботата на 13 септември група самоковски туристи-ветерани не си останахме вкъщи да подготвяме зимнина, а потеглихме с буса на Илиян. Маршрутът, предварително плануван: Самоков – Куклен – Чирпан, се наложи да се замени със Самоков – Куклен – Кукленски манастир – Перущица – Брацигово – Пещера – Пазарджик. Е, за Пазарджик времето не стигна, но това, което видяхме и преживяхме, си заслужаваше усилията. А в книжките със стоте национални туристическа обекти се прибавиха още три печата.
…В Куклен се спряхме при позната на председателката на нашия клуб на ветераните Иванка Керефеина. Дворът, в който влязохме да починем, беше подреден майсторски, а стопаните – мили и гостоприемни, ни посрещнаха с пита хляб и чубрика. Те ни запознаха накратко с историята на манастира „Св. св. Дамян и Козма” и ни предложиха и литература за светата обител.
Кукленският манастир, наскоро ремонтиран, ни грабна със своите внушителни размери, добре поддържан двор и две черкви. Имахме късмет да чуем звъна на 8-те камбани, монтирани в двора, и да присъстваме на литургията в старата църква, отслужена от монахини. Посетихме и новата църква, изградена на по-високо място, от което се открива чудна гледка.
Наляхме си вода от чешмата с три чучура и потеглихме за хижа „Здравец”. След Гълъбово падна гъста мъгла, която ни попречи да видим хижата, та продължихме до района на следващата хижа – „Студенец”. Върнахме се и открихме хижата, която търсим, по силната музика и глъчка. На площадката пред планинския дом много туристи пееха, танцуваха и се черпеха. Включихме се и ние. Разбрахме, че присъстващите са ветерани от различни краища на страната, дошли да празнуват 30-годишнината на клуба на туристите-ветерани към пловдивското дружество „Шипка” и юбилея на хижите в България.
Поканени в хижата, похапнахме вкусна супа, фасул и скара. След това отново тръгнахме на път, като не забравихме да поканим новите ни приятели да посетят Самоков. Пристигнахме в Перущица – градчето-светиня, в което са загинали толкова много българи през кървавите дни на Априлското въстание 1876 г. В Брацигово посетихме музея и продължихме за Пещера.
Край този град посетихме прочутата пещера „Снежанка”. Трудно се добрахме до нея по стръмния склон, но останахме без дъх не от умората, а от приказната красота, която се разкри пред очите ни. Това не може да се опише. То трябва да се види!
Пазарджик да прощава, че го подминахме, вече нямаше време. Всички останахме много доволни от запознаването с този забележителен район на Родопа планина.

Мария Диманова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*