Шефката на комитета за Паисий участва в представянето на “Самоковския препис…” на Ненов

Почетната председателка на националния инициативен комитет за честване на 250-годишнината от написване на “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски проф. Надежда Драгова участва в представянето на новата книга на Иван Ненов “Самоковският препис на “История славянобългарска”.
Книгата бе представена на 4 април в Общинската библиотека “Паисий Хилендарски”. Ден по-рано в София, под патронажа на президента Росен Плевнелиев, бе учреден инициативният комитет за юбилея. Проф. Драгова е почетен председател, а практическата дейност на комитета ще се ръководи от съветника на президента проф. Кирил Топалов.
В обширно слово проф. Драгова, която е била преподавателка на автора Ненов през 60-те години в СУ “Св. Климент Охридски”, оцени високо неговия труд. Тя отбеляза, че “Самоковският препис…” е пронизан от дискусионна енергия. Той е и първият, направен от т. нар. белова.
Останалият в историята като “Самоковски препис” на Паисиевата история е направен от поп Алекси Велкович Попович през 1771 г., 9 години след написване на “Историята…” и 6 години след преписа на Стойко Владиславов /Софроний Врачански/. Самоковският е вторият засега известен препис на книгата на великия хилендарец.
Проф. Драгова напомни, че “История славянобългарска” се е преписвала в продължение на 117 години, а вече е и преведена на доста езици, включително на английски, немски, испански, италиански, полски, гръцки. Подготвя се издаването й на португалски.
Издателят на новата книга доц. Ивайло Христов изтъкна възрожденския патос на Иван Ненов, неговата почит към родовата памет. “Тази книга е реплика срещу чуждопоклонството”, възкликна доц. Христов.
Всички изказали се страстно защитиха гледната точка на автора, че Паисий Хилендарски е роден в самоковското село Доспей. Особено аргументирано бе научното слово на Мария Деянова. На основата на анализ на правописа на Паисиевото произведение тя направи извода, че той съответства на самоковския говор и изобщо не е характерен за говора в Банско. Признание за научната стойност на казаното от Деянова бе решението на проф. Драгова да стои права, докато слуша думите на дългогодишната научна сътрудничка и наша съгражданка.
Мирослава Мирчева от библиотеката прочете друга част от изказването на М. Деянова, където също се съдържаха подобни мисли. Подчертано бе, че в черновата на “Историята…” не може да се открие нито една специфична черта от говора на Банско.
Невена Митрева, уредничка в самоковския музей, изрази дълбокото си убеждение, че Самоков и сега, два века и половина след написване на книгата на Паисий, става жертва на политическата конюнктура, като се предпочита Банско за родно място на родоначалника на Българското възраждане.
Защо Самоков не е център на тържествата за честване на юбилея на Паисиевата история, запита дългогодишният музеен специалист Георги Михайлов. Той отново предложи да излезе фототипно издание на Самоковския препис на “Историята…”.
Димитър Божилов призова да се положат целенасочени усилия за установяване на родното място на Паисий. В този дух се изказа и Яшар Демирев.
Авторът Иван Ненов благодари на участниците в представянето на новата си книга и още веднъж изтъкна научните аргументи, на които се позовава, за да твърди, че първият ни възрожденец е роден не в Банско или в пернишкото село Кралев дол, а в Доспей.
Пепа Георгиева, главен експерт “Култура” в Общината, посочи, че “Самоковският препис на “История славянобългарска” е издадена с финансовата подкрепа на Община Самоков по решение на Общинския съвет. Тя благодари на г-н Ненов за ценния труд и добави,че млади самоковци имат интересната идея да създадат сайт за Паисий, на който да се качват всички материали, свързани с тазгодишния юбилей.
На представянето присъстваха кметът Владимир Георгиев, председателката на Общинския съвет Ирена Коцева, както и наследници на поп Алексо. Водеща на вечерта бе гл. библиотекар Албена Ихтиманска.
Ив. Ненов раздаде много автографи. Домакините от библиотеката пък бяха подредили специални кътове с книги, вестници и други материали, посветени на юбилея.

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*