История, Култура, Новини, Статии, коментари

100 години от Булаирската битка!

Исторически музей – Самоков

Уважаеми съграждани,
Има паметни мигове в историята на всеки народ, които обединяват хората. Историците са длъжни да припомнят на нацията моментите и жертвите, поради които се е запазила нейната цялост. Заслугите на онези, чиято съпричастност към Отечеството ги е тласнала към героични дела.
В историята на Самоков има няколко заветни мига, в които ролята на самоковци именно в този смисъл се явява ключова за оцеляването на държавата ни и определени нейни територии – това е ролята им в Сръбско-българската и в Балканската войни. При Сливница и при Булаир.
В тези преломни за бъдещето на България моменти отечествения дълг, който самоковци изпълняват, е със значителен принос.
На 8 февруари 2013 г. отбелязваме 100-годишнината от една битка, в която самоковци, организирани в 22-ри Тракийски пехотен полк, изиграват ключова роля и извоюват една тежка победа в Балканската война.
Самоков е единственият град, в който паметта на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е увековечена със сграда-мемориал, читалище-паметник. На мемориалните плочи са изписани имената на загиналите, където присъстват представители на почти всички фамилии от града и селата.
Честванията на Булаирската битка в Самоков никога не е прекъсвало. Самоковци здраво вплитат в историята си този паметен миг, отчитайки дела си в битките за Отечеството.
Самоковецът Христо Захаренов написва книгата „22-ри пехотен Тракийски полк”, като по този начин оставя най-достоверните документи и снимки от това събитие.
Съгласува я с всички останали живи участници с посвещението:
„На Васъ, Тракийци; на Васъ зидари на бъдеща Велика и Целокупна България; На Васъ, синове и внуци на солунски, булаирски, калимански, вардарски и струмски герои и народни светци се посвещава настоящата книга – за поука и назидание.”
Самоковци са полковите лекари. Самоковец е фотографът, чиито снимки са документирали събитията. Самоковци са художниците, мобилизирани във войната и оставили ни рисунки, запечатили времето и грохота на събитията му.
Патриархът на българската литература Иван Вазов, вдъхновен от подвига им, пише стихотворението „Булаир!”:

Ново име в историята световна
Ваший меч записа най-подир,
Нова слава в славата гръмовна:
Булаир!
Нека бълват ад, море и суша –
Български войник не знае спир;
Се „напред!” в барутния дим се слуша:
Булаир!
Нов триумф над орди азиатски!
Нов гроб техен пред учудения мир!
Напън дивен на героя Лозенградски:
Булаир!

Из историята на 22-и пехотен Тракийски полк и 7-и артилерийски полк

7-и артилерийски полк е формиран през 1889 г. с постоянен гарнизон в Самоков
22-и пехотен Тракийски полк е създаден с указ през 1899 г.

1899-1912 г. – самоковският гарнизон е граничен, пази границата с Турция
1903 г. – 22-и пехотен Тракийски полк излиза от състава на 2-а Тракийска дивизия и влиза в състава на 7-а Рилска дивизия с щаб в Дупница
Шефството на полка – 13 юни 1908 г. – на Н. Кр. Височество херцог Карл Едуард Сакс-Кобургготски, брат на Цар Фердинанд
Строят се казармите – от м. юли 1906 г. до 1907 г.
1907 г. – погранични инциденти на 7-а Рилска дивизия с турската армия около с. Бараково (Кочериновско)
1908 г. – офицерите гостуват в Турция по повод Хюриета в Мехомие (Разлог) и Горна Джумая (Благоевград)
15 септември ст. ст. 1908 г. – турски офицери връщат визитата на гарнизона в Самоков
22 септември ст. ст. 1908 г. – обявяване независимостта на България
23 септември ст. ст. 1912 г. – молебен на 22-и пехотен Тракийски полк в Самоков, пред казармите, при тръгване на война
– 22-и пехотен Тракийски полк и 7-ми артилерийски полк воюват в състава на Втора бригада на 7-а пехотна Рилска девизия с щаб в Дупница заедно с:
– 14-и пехотен Македонски полк
– 2-и артилерийски полк
– 5-и конен
– 2-и бригаден лазарет и др.
5 октомври 1912 г. – обявяване на войната
Преминаване на границата с Турция при с. Царево
Навлизане в Горна Джумая (Благоевград)
9 октомври – бой за Кочани (сега в Македония)
12 октомври – настъпление към Кресна, преминаване през дефилето
13 октомври – по долината на Струма към Серес
20 октомври – настъпление към Петрич
29 октомври – частите от самоковския гарнизон влизат в Солун, превзет от гърците
4 ноември – квартируват в Кукуш, Дойран, Серес
20 ноември – временно примирие с Турция
Придвижване на изток от Дедеагач, към Галиполи и Шаркьой
Турция подновява военните действия с десант на полуостров Галиполи
22 януари – стигат Еникьой, на най-тясната част на Галиполи и Шаркьой
26 януари /8 февруари нов стил/ – 7-а Рилска дивизия спира при Булаир турския десант на Галиполи

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*