11 март – празник на Ракетните войски и артилерията | Вестник Приятел

В поредицата от родни празници достойно място заема 11 март – празникът на ракетните войски и артилерията на Българската армия.
Много години като такъв празник се честваше 19 ноември, който обаче няма нищо общо с българската артилерия.
В годините на демократичните промени сред офицерите-артилеристи се породи необходимостта да се обърне поглед към историята и да се потърсят паметни дати, достойни за празник на родната артилерия. Като най-ярка от тези дати се открои 11 март 1913 г., свързана с решителната атака за превземане на Одринската крепост, а по този начин и с приключването на Балканската война. Със заповед на министъра на отбраната този ден е определен за професионален празник на ракетните войски и артилерията и сега го отбелязваме вече за 25-и пореден път.
Една от най-славните победи на армията ни през 20 в. е наистина превземането на Одринската крепост, което се смята за триумф на българското военно изкуство. Поради стратегическото си място още от древността Одрин е превърнат в силна крепост. След Освобождението това е най-добре укрепеният град на Османската империя на Балканите след Цариград.
През 1909 г. със съдействието на западни специалисти, предимно германски, крепостта е преустроена. Изградени са три позиции – предна, главна и тилова. Фортовата линия /укрепленията/ е изнесена по-далеч от града, за да бъде по-неуязвим за огъня на модерните за времето си артилерийски системи. Изградени са нови укрепления на северозападния, западния и южния сектор. Самите фортове са високи 3-3.5 м, дебелината на стените е 6-7 м, оградени са с ровове с дълбочина до 4 м и широчина 4-5 м. Пред главната отбранителна линия са изградени препятствия с телени мрежи от 6-10 м, изкуствени ровове с вода, ями и фугаси. На оформените три позиции са разположени 26 укрепления, свързани с окопи и площадки за оръдията и картечниците. Снабдени са с боеприпаси. Почти до всички укрепления е прокаран теснолинеен ж. п. транспорт. Всяко укрепление представлява своего рода малък гарнизон.
Не е за подценяване и природната защитеност на града от реките Марица, Арда и Тунджа. В крепостта е разположен 60-хиляден гарнизон с 524 оръдия и над 60 картечници. Отбраната на крепостта е поверена на един от най-опитните, способни и енергични артилерийски офицери – Мехмед Шукри паша.
Всичко това дава основание на запознатите с военното дело по това време да твърдят, че Одринската крепост не може да се превземе с щурм, а само след половингодишна обсада и то от най-подготвената по това време пруска армия.
Но… каква ирония на съдбата. Само за три дни именно с щурм не пруската, а българската армия превзема Одрин. Тогава специалистите отбелязват, че „Одринската крепост е непревземаема, но за българите кой знае – всичко е възможно…” Самият Шукри паша, след като предава сабята си на ген. Иванов, заявява: „Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.
В Главното командване на Българската армия предварително е разработен подробен план за завземане на крепостта. Предвидено е било това да стане за две денонощия, като през първото е трябвало да се овладее предната позиция, а през второто – фортовият пояс на главната позиция и града. Планирано е атаката да се проведе през нощта с предшестваща силна и продължителна артилерийска подготовка. Това е и първият в нашата военна история замисъл за провеждане на нощна армейска настъпателна операция срещу голям населен пункт.
Решено е главният удар да бъде нанесен в Източния сектор, а с цел да се заблуди противника и да се разсредоточат резервите му, атака да се предприеме и по всички участъци. Под ръководството на талантливите военачалници ген. Иванов, командващ Втора армия, и ген. Георги Вазов, началник на Източния сектор, при пълна светло- и звукомаскировка започва прегрупиране на войските. На главното направление е ешелонирана дълбока и силна групировка с цел да нарастват усилията и последователността на ударите. Създадени са мощни артилерийски групи. Войските са осигурени с инструменти за преодоляване на телените заграждения. Умело се използва преградният огън на артилерията за възпрепятстване на маньовъра на противника зад линията на атакуваните фортове.
Планът така грижливо и подробно е изготвен, че и до днес се изучава в много военни академии и училища по света.
В 13 ч. на 11 март започва артилерийската подготовка и продължава до 23 ч. След няколко часа тя е подновена и в 3 ч. на 12 март под командването на ген. Вазов пехотата преминава в настъпление. Убедени в правотата на своята кауза, нашите войници буквално помитат противника при фортовете „Айджиолу” и „Айвазбаба”. Само след по-малко от 24-часов щурм всички укрепления в Източния сектор са овладени, а родният трибагреник гордо се развява над джамията „Султан Селим”.
Радостта от победата е всеобща. Гордостта е неописуема. Възторгът няма граници. Самият ген. Вазов в обръщението към своите подчинени заявява: „…Вие вписахте нова славна страница в нашата история. Благодаря ви. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин”.
Успехът на българската войска при Одрин не е просто благополучен развой на събитията. Това е операция, грижливо подготвяна през годините и актуализирана след започване на Балканската война. Това е комбинация между разузнаване, действия на зараждащата се авиация у нас, приложените новости при водене на боя, новостите в прилагането на артилерийския огън, безпримерната храброст, героизмът на българския войник, талантът на командирите. Нищо не се основава на случайността.
За мнозина днес службата в разузнаването е срамна и недостойна работа. На хората, работещи в него, се гледа едва ли не с презрение. Не така е мислил в онези години майорът от артилерията на софийския крепостен батальон Дянко Неделчев. В продължение на 4 години – от 1908-а до 1912-а, като секретар в генералното консулство в Одрин, на него е гласувано доверието до подробности да проучи крепостта отвътре. Неговите данни са решаващи за точния и поразяващ огън на артилерията.
При Одрин авиацията за първи път в нашата история се използва за разузнаване и мятане на бомби. Приносът на артилерията към обогатяване на военното дело е и в прилагането на нови прийоми, които успешно се използват и до днес. За първи път е приложена подвижната огнена завеса /огневият валяк/ като метод за поддръжка на пехотата. Воденето на преградния и непрекъснатия обезпокоителен огън, съчетано с колесния и огневи маньовър, силно затруднява действията на противника. Формират се силни артилерийски групи по направлението на главния удар.
Българската армия заплаща и висока цена за превземането на Одринската крепост. В тридневната атака загиват 24 офицери и 1292 кандидат-подофицери и войници, ранени са 94 офицери и 6235 войници. Днес, когато ни делят 105 години от тези събития, правим дълбок поклон пред подвига на тези герои!