21-годишният кмет на Злокучане Кристиян Здравков: “Аз съм човек, който не отстъпва, докато не си свърши работата”

Изборите за местна власт са вече в историята. За някои успешни, за други – не толкова. Както се казва, глас народен – глас Божий. Вотът на жителите на Бели Искър утвърди за 13-и пореден мандат в селото да кметува един от доайените на кметовете в страната – 78-годишният Крум Георгиев /интервю с него публикувахме в миналия брой на „Приятел”/. Бай Крум, както с уважение го наричат неговите съселяни, се е доказал през годините и не случайно спечели още на първия тур.
Тези избори обаче „родиха”, също в нашата община, и един от най-младите колеги на бай Крум в България – жителите на Злокучане довериха управлението на селото си на едва 21-годишния студент Кристиян Здравков.

х х х

Познавам Кристиян от няколко години, покрай участието ни в турнири по мини футбол. В не малко срещи сме се изправяли един срещу друг с променлив резултат. Още тогава ми е правило впечатление, че той играе интелигентно на терена, не прекалява с индивидуалните изпълнения, въпреки че притежава прилична техника. Може да се каже, че е отборен играч и защитава докрай своя тим. А този тим винаги е бил отборът на неговото село Злокучане – хомогенен състав без изявени лидери, но до един предани на тима в името на победата. Кристиян не прави изключение и се отличава със себераздаване и борба за всяка педя земя. Не е за подценяване и физическото му състояние, благодарение на което се справя с успех в твърдите единоборства с противникови състезатели. Не се оплаква и не обвинява своите съотборници, когато сбъркат. Напротив, понася критики, отправени по негов адрес, и се стреми следващия път да отиграе топката по най-полезния за отбора начин. Не бяга от отговорност. А по характер, доколкото го познавам, е благ човек – много пъти сме водили непринудени разговори на всякакви теми.

х х х

Малко преди местния вот в края на октомври забелязах, че сред кандидатите за кмет на Злокучане е и човек с името Кристиян Здравков. В началото си помислих, че става дума просто за съвпадение на имената, но впоследствие научих от познати, че ставало дума за младо момче. На първия тур на 25 октомври Кристиян Здравков се класира за балотаж, а малко след края на изборния ден на 1 ноември, когато се разбра, че е станал кмет, и то със значителна преднина, той благодари на подкрепилите го злокучанци с пост във фейсбук профила си. Едва тогава разбрах, че моят приятел – добър футболист и събеседник, е станал кмет на родното си село. Десетки негови приятели в социалната мрежа побързаха да му честитят кметския мандат. Сигурен съм, че е бил подкрепен и от своите съотборници от „Искър” /Злокучане/.

– Кристияне, честито! Покрай новия пост обаче ще ти се наложи да смениш футболния екип със сако и вратовръзка…
– Ще се постарая да съчетавам двете неща, със сигурност няма да захвърля футболния екип. Преди една година изкарах и съдийски курс и в момента свиря на мачове от „А” областна група като страничен рефер. Надявам се от следващата година да мога да практикувам и в третото ниво на родния клубен футбол – „В” група.
– Имаш ли планове за развитие на спорта, може би по-специално на футбола, в селото?
– Много голяма част от плановете за развитие на селото, които съм намислил, са свързани именно със спорта. Предстои да изготвим проект и да кандидатстваме за изграждането на спортна площадка с подходяща настилка в центъра на селото, както и на фитнес на открито в близост до нея. Замислил съм и ремонт на стадиона, но там вече всичко зависи от финансите.
– Как успя да спечелиш на своя страна по-голямата част от избирателите в Злокучане? Какви са плановете ти за развитие на селото?
– Смятам, че още преди да се кандидатирам за кмет, бях спечелил голяма част от жителите на селото като приятели, а покрай изборите и по-възрастните хора ми се довериха. Мисля, че ще оправдая доверието им.
Покрай изборите направихме две събрания, на които обсъдихме най-важните проблеми и варианти за решаването им.
Може би първата ми работа като кмет ще бъде да сложим камери на двата изхода на селото и в неговия център. Кражбите не са много, но все пак, за съжаление, стават от време на време и се надявам по този начин да разкрием техните извършители или още по-добре – да изиграят превантивна роля.
Друг сериозен проблем е, че нямаме лекар в селото. Надявам се до един месец да осигурим медик, който да идва веднъж или два пъти седмично.
Предвиждам още да се направят алеи в гробищния парк, да поставим „лежащи полицаи” на оживени пътни участъци в селото. Предвиждам и частична подмяна на водопровода, както и асфалтиране на улици. През лятото организирах подписка с искане за подмяна на част от водопровода. Със събраните подписи отидох в Общината и само месец по-късно работата започна. Предстои през пролетта да асфалтираме ремонтираните участъци.
– Кметското кресло, пък било и в село, е голяма отговорност. Ще успееш ли да я понесеш?
– Да, на сто процента! Още в самото начало бях напълно наясно за отговорността, която поемам. Смятам, че ще се справя и ще вдъхна доверие на всички мои съселяни.
– Със сигурност ще ти трябват и качествени помощници в работата, тъй като младостта освен предимство предсказва и липса на голям управленски опит…
– Предвидил съм да бъде създаден съвет от десет души, пет от които да предложа аз, а останалите пет – от жителите на селото. Този съвет ще обсъжда належащите въпроси и аз ще използвам мненията и препоръките на участниците в него.
– Ще успееш ли да отстояваш докрай интересите на твоите съселяни пред Общинския съвет; имаш ли съмнения, че можеш да се притесниш пред по-опитните лица в местната власт?
– Аз съм човек, който не отстъпва, докато не си свърши работата. Сигурен съм, че с кмета на общината Владимир Георгиев и с Общинския съвет ще работим в синхрон и няма да имаме проблеми.
– Малко след изборите се похвали в социалната мрежа с нов мотор. Освен футбола, това ли е другото ти хоби?
– Не мога да кажа, че ми е хоби, но, да, моторите ме влекат. Щастлив съм, че успях да си купя мотора с пари, изкарани от работа през лятото, когато бях барман в комплекс край морето. Още когато заминах, имах за цел да спестя пари, с които да си купя мотор. Единствено съжалявам, че през следващото лято няма да мога да се видя с бившите ми колеги и настоящи приятели. Но все пак могат да посетят „кмета”, както те ми казваха от самото начало, в Злокучане.
– Нека се върнем във времето преди изборите. Как и защо въобще реши да се кандидатираш за кмет на Злокучане?
– Мнозина знаят, че още преди години съм говорил с тогавашните кметове на Злокучане, като най-много се разбирах с последния кмет – Иван Велинов, който откликваше на всяко мое допитване и с негова помощ реализирахме някои идеи. След няколко разговора с мои приятели, отначало като на шега, реших да се кандидатирам за кмет. Шегата остана в първата седмица, а след това всички усилия бяха насочени в посоката да бъда кмет. Така и ще съм сигурен, че всичко, което зависи от мен, ще бъде направено.
– Как реагираха твоите роднини, приятели и познати на новината?
– Приех предложението на БСП да се кандидатирам за кмет на Злокучане, без да се замислям. Обадих се на родителите си, за да им го кажа, а те си мислеха, че се шегувам. Впоследствие ме подкрепяха напълно. И докато в началото се шегуваха, ето, че сега съм вече наистина кмет на Злокучане.
– Още си студент и ще трябва да съвместяваш ученето с кметуването…
– Уча задочно трета година „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред – криминалистика” във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Лятото и зимата имам две седмици очни занимания, а изпитите ми са през почивните дни. Смятам, че ще се справя и с двете важни за мен начинания.
– Разбраха ли вече твоите колеги от университета, че си станал кмет?
– Да. Ходих вече и до университета, след като бях избран. Всички ми честитиха. Дори се шегуваха, че никой няма да смее да скъса на изпитите кмета…
– На клетвата на новоизбраните кметове и общински съветници беше седнал до дългогодишния кмет на Бели Искър Крум Георгиев. Сигурно не малко хора в салона си помислиха, че това е символичен знак за дълго и успешно кметуване от твоя страна. Имаш ли подобни дългосрочни планове?
– Не желая да се заричам – само Бог знае какво ще стане занапред. До вчера, както се казва, бях барман, днес – кмет, а утре – не се знае… /смее се/ Наистина не се знае по коя диря ще тръгна – тази на бай Крум Георгиев, на футболния съдия Антон Генов или пък на известния от телевизионния екран полицейски инспектор Хорейшио /б. а. „От местопрестъплението”/…
Засега обаче искам да докажа на моите опоненти, че заслужено жителите на Злокучане ме избраха за кмет на селото!