26 май – 100 години от смъртта на поета Иван Йончев | Вестник Приятел

Спомени за „отмяна“ на забвението

Спомените ми са за поета Иван Йончев.
Познанството ми с творчеството на Йончев започна с две песни по негови стихотворения. Едното, превърнато в безсмъртния войнишки марш „Заветът на дедите”, и другото – във вдъхновяващата туристите песен „И бих желал”.
Като школник в НШЗО /Народната школа за запасни офицери/ „Христо Ботев” в Плевен през далечната 1962 г., където отбивах редовната си военна служба, попаднах в трета радиорота. Тогава задължително всяка рота си имаше своя песен и на нас се падна „Заветът на дедите” с автор на текста Иван Йончев и музика на композитора Георги Шагунов. С тази песен марширувахме не само по плаца и по прегледите на строевата и маршовата песен, но участвахме и в полеви учения и тежки преходи, независимо от климатичните условия. Песента безспорно повдигаше духа ни и ни вдъхваше физически сили. Тогава, така се стекоха обстоятелствата, бях и запевчик на ротата, и песента стои в мен и досега – помня и думите, и мелодията, без да знаех тогава, че авторът на текста е родом от моя роден град Самоков.
В по-късните си години, когато започнах организирано да се занимавам с пешеходен и височинен екотуризъм, много често в хижите, на открито, в преход или край огъня слушах или изпълнявах хорово и акапелно песента „И бих желал” по стихотворение на Иван Йончев, пак без да знам, че той е самоковец.
За мен името на поета и твореца Иван Йончев го откри проф. Николай Ковачев, преподавател в университета във Велико Търново. Спомням си много добре годината – 1982-а, м. март, когато той дойде при мен в Самоков в качеството ми на първи секретар на партията. Представи се и започна разказ за изпадналия в забвение творец Иван Йончев. Бях изумен от това, което чух, и същевременно се упрекнах за незаслуженото забвение, в което сме изпратили своя съгражданин. А той, проф. Ковачев, роден от с. Кръвеник, община Севлиево, беше преоткрил един талант с нежна, лирична душа, равним по неговите думи с Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Христо Смирненски. Професорът ми показа какво е събрал, сътворено от Йончев – поезия, проза, драматургия и отзиви за творческата му съдба.
Апропо, на тази наша среща се роди идеята през 1984 г., когато щяха да се навършат 100 години от рождението на Иван Йончев, да организираме подобаващо честване в Самоков. Като хора, почувствали се задължени и с възможности, организирахме общоградско тържество в Дома на народната армия. Основен докладчик естествено беше проф. Николай Ковачев. В аналитичното си слово той открои три основни мотива в произведенията на Йончев:
– нерадостен път в живота;
– съкровени трепети към любимата;
– синовна обич към майката и Родината.
Прочувствено слово произнесе Виолета Кинова под надслов: „Недопятата песен на поета Иван Йончев”. В словото си тя недвусмислено подчерта, че той не възкръсва като поет, той просто се връща при нас, а стихотворението и песента „Един завет” е песен-клетва. В заключение тя посвети на поета един стих:
„В самоковското небе
блестят съзвездия
от труженици на духа,
сред тях гориш и ти, поете,
с блясъка на рано паднала звезда”.
За изпълнители на негови стихотворения поканихме големите приятели на Самоков, артистичното семейство Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев. Музикалната част бе изпълнена от Ансамбъла на народната армия под диригентството на Жул Леви.
По-късно реализирахме старото си намерение да се постави паметна плоча на родната му къща и да се наименува улица на негово име.
В същата тази 1984 г. беше под печат антология на творби от поети и писатели, свързани със Софийски окръг. Тя беше озаглавена „Обичам те, мой мили крайо” и бе под редакцията на колектив, ръководен от Веселин Андреев. Съставители на антологията бяха Симеон Янев, Петко Колев и нашият съгражданин Иван Ненов. Именно Ненов прояви аргументирана настойчивост и успя да включи в антологията две от най-въздействащите стихотворения на Йончев – „Заветът на дедите” и „Как бих желал”.
В един следващ етап спонтанно приехме решение в чест на 120 години от рождението на поета да издадем книга – сборник от произведения на Иван Йончев с подробна библиографска справка, спомени за него и оценки за творчеството му. В сформирания инициативен комитет и същевременно редакционен съвет бяха включени, на доброволна основа, Мирослава Мирчева, Снежана Лалева, Николай Николов – спомоществовател, и Пенка Ковачева, дъщеря на проф. Ковачев.
Разпределихме си задачите, като Мирослава се зае с библиографската справка, Пенка Ковачева ни представи напълно безвъзмездно записките на баща си – уви, вече покойник, които съдържаха съставителство, редакция, предговор и бележки. От моя страна веднага се свързах с издателска къща „Славина”, собственост на мой близък приятел – Стефан Георгиев, който бързо задейства съпътстващи отпечатването звена и сборникът-книга стана факт в началото на ноември 2004 г.
Представянето на тази книга се състоя в общинската библиотека и бе ръководена от Мирослава Мирчева. Слово отново произнесе Виолета Кинова, а спомени за събирателската дейност на проф. Ковачев разказа дъщеря му Пенка Ковачева.
В паметта ми остана съждението на Виолета Кинова, че това честване е съществен елемент от спасяването ни от настъпващата бездуховност или както го определи известният руски актьор и режисьор Никита Михалков: „Днешното време е „Макдоналдс” на духа.”
Впечатли ме едно послание от това честване, изразено в словото на Виолета Кинова: „Да се надяваме, че в бъдните дни и за следващите поколения празникът на Самоков ще започва с марша „Заветът на дедите”.
Дано!
В сегашно време, когато наближава 100-годишнината от смъртта на поета, неговите родственички Росица и Елка финансираха изцяло преиздаването на „Завета на дедите” в 500 броя тираж с организационната помощ на Димитър Йончев.
Литературният клуб към читалище-паметник „Отец Паисий”, дружеството към Съюза на българските журналисти в Самоков и редакцията на в. „Приятел” обявиха ученически литературен конкурс за стихотворение и есе с патриотична тематика, посветен на тази кръгла годишнина – още един повод да си спомним за таланта и личността на Иван Йончев.
Този низ от прояви, в миналото и в бъдеще, опровергава думите на писателя Калин Донков, че авторът на покъртителната военна песен „Един завет” може да бъде открит само в речниците.
Той вече е с нас и в нас!