60 години от последното голямо наводнение в Самоков

Водната стихия залива производствени помещения и част от пазара /сградата на снимката е позната на по-възрастните самоковци като старите хали/

На 30 юни се навършиха 6 десетилетия от последното опустошително наводнение в нашия град. В последния юнски ден на 1957 г. вследствие на пролетното пълноводие реките Искър, Бистрица и Боклуджа излизат от коритата си, наводняват част от самоковските улици и квартали, нанесени са щети и на крайградските села Драгушиново, Злокучане, Доспей, Продановци, както и на други села в тогавашната Самоковска околия по поречието на Лакатица, Черни Искър, Палакария, Марица.
По данни, поместени в бр. 27 на в. „Самоковска трибуна” от 6 юли 1957 г., в циганския квартал на града ни са отвлечени от водната стихия 56 къщи, а други 20 са станали необитаеми. Като по чудо не са дадени човешки жертви. Придошлите води на Искър и Боклуджа отнасят десетина моста. Големи щети са нанесени на фабрика „Рилски лен”, „Топливо”, Промкомбината, Рибовъдното стопанство, кооперация „Първи май”, Училището за трудови резерви /УТР/ и др. Напълно унищожени и затлачени са около 6300 дка ливади, 300 дка картофи, 330 дка житни култури, над 60 дка фасул, малини, ягоди, овощия. По неокончателни данни само щетите в района на Самоков и близките села възлизат на повече от 3 млн. лв.
Още в онези първи дни след голямото наводнение се предлага да се изработи план за изкопаване на коритото на Боклуджа, като се установи колко трудови дни ще са необходими за това, както и какви съоръжения и материали ще са нужни за направата на нови мостове.
Изисква се още „Градският народен съвет с помощта на специалистите да установи кои места от бреговете на Искър се нуждаят от бетонни подпорни стени и какви материали ще бъдат необходими – цимент, желязо, дъски и пр.; кои места могат да се укрепят със сантрачи и колко трудови дни са потребни; настоятелно да се изиска от Министерството на комуналното стопанство машина за издълбаване на коритото на река Искър.”
Призовават се обществените организации – Отечественият фронт и Димитровският съюз на народната младеж, да организират събрания за разясняване на значението на трудовата акция и за най-активното участие в нея на всички работоспособни граждани. Специално от младежите се иска да се организират бригади с участието на средношколците и незаетите в производството в помощ на укрепването на бреговете на Искър и Боклуджа.
Междувременно Околийският комитет на Българския червен кръст взема мерки за подпомагане на пострадалите от наводнението. На най-нуждаещите се са раздадени „35 дюшеци, 13 юргани, над 100 трикотажни фланели, бельо, 40 сламеници, 60 гумени ботуши, 20 мъжки сандали и др.” Останалите без подслон хора са настанени в училищата „Христо Максимов” и „Девети септември”, където е организиран т. нар. санитарен пост, обзаведен с най-необходимите медикаменти и превързочни материали. Организиран е бил и временен подкрепителен пункт, чрез който всяка сутрин пострадалите мъже, жени и деца са получавали закуска – топъл чай, сирене и хляб.
Известно е, че подобни големи наводнения са ставали и през предишни десетилетия – няколко години преди Освобождението, през 1871 г., както и в края на 19 в., през 1897 г., когато в буйните искърски води, в опит да помогне на съгражданите си, намира смъртта си бившият кмет на Самоков Германски.
Вече 60 години след последното голямо наводнение през 1957-а градът ни не е имал проблеми от този род. Това се дължи на предприетите в края на 50-те и през 60-те години на миналия век мерки и най-вече на построяването на стената на р. Искър. В знак на признание към хората, изградили тази стена – воини-строители и каменоделци от Самоков и района, буквално преди броени дни в новия крайречен парк на града ни бе поставена морена с подходящ надпис. Предстои паркът и паметната морена да бъдат официално открити. В един от следващите броеве на „Приятел” ще публикуваме и подробна статия за строителството на стената на Искъра през 60-те и 70-те години от бившия командир на тогавашното трудово поделение в Самоков о. р. полк. Васил Григоров.

Можете да харесате

1 Comment

Add yours
  1. 1
    Дюлгеров

    Пишете и за последния командир на трудовото поделение-кап. Грънчаров доколкото си спомням.

+ Leave a Comment

*