История, Новини, Статии, коментари

In memoriam: Георги Маков – даровит творец и добър човек

През декември се разделихме с доайена на самоковските литературни творци – Георги Маков.
Отиде си даровит творец и добър човек, който буквално до последните си дни, въпреки своите вече 88 години, не преставаше да пише и, което е особено важно – да мисли.
Той беше зооинженер по професия, а писател по призвание. Беше специалист в своята област, но още по-популярен стана със своите разкази и фейлетони, със своите преживелици и епиграми, както и със своето сътрудничество в местната преса.
Познавахме се от 70-те години, когато той бе активен дописник на тогавашния единствен регионален вестник – „Самоковска комуна”. Не е имало случай да му поръчаш материал за вестника и той да не го представи не само в искания срок, но и на наистина добро равнище. Пишеше за селското стопанство, за животновъдството, но и по други теми, социално значими.
Беше пословичен със своята взискателност към словото. Предаде си материала, а на другия ден /или още в същия/ се обади по телефона с предложение да се смени в публикацията някоя дума, която май, по думите му, изглеждала в случая по на място. Така беше тогава, но така продължи и така беше и съвсем до скоро. В същото време се вслушваше и в мнението на редактора – когато чуеше аргументирано несъгласие, не държеше непременно предлаганата промяна да стане. Със своята взискателност и уважение към написаното той беше пример и за нас – хората, които цял живот се занимават с писаното слово.
След пенсионирането си имаше още повече време, а и желание за писане. През последните две десетилетия издаде шест книги със спомени, разкази, фейлетони, злободневки – „Петно в досието”, „Неизмислици”, „Моите 101 гряха”, „Некръстени нощи”, „Зад завесата”; последната шеста книга – „Шарен свят”, „Приятел” издаде само година преди неканената гостенка да посети талантливия автор.
Той умееше да описва ситуации и хора, а хуморът му бе точен, но не жлъчен, а по човешки милозлив. Критикуваше не от някаква височайша позиция, а с искрен стремеж как да се поправят пропуските, грешките, недостатъците, как хората да станат по-добри.
Стотици са неговите публикации. Сътрудничеше и на централната преса. Над 150 негови фейлетони е излъчило Българското национално радио. Заслужи награди от национални литературни конкурси. Отличен бе със златния почетен знак на Община Самоков.
Ходеше изправен, с вдигната глава. Преживя трагедиите да погребе прекрасните си съпруга и дъщеря, но не падна духом. Намери утеха в писането и в приятелското човешко общуване.
„Писането е вътрешна необходимост, призвание, колкото и банално да звучи. Сладка болка. Жажда. Разбирам го и по факта, че пиша винаги, по всяко време на денонощието, и навсякъде, където ме осени идеята. Писането е и гражданска позиция”, така звучи своеобразната изповед на писателя в предговора на неговата последна книга, издадена през 2017 г.
Ние с него бяхме не само бойци на един фронт, но и приятели, другари.
Прощавай, Маков! След теб остава шареният свят на твоето творчество и добрите спомени за един кадърен, скромен и почтен човек и творец.

Тодор Попов

Leave a Reply