Писателят Димитър Гонов на 80 години

Неведнъж сме писали за Димитър Гонов – самоковски зет, драматург и белетрист. Публикували сме негови разкази, откъси от романи. Но той е преди всичко поет – поет с остра гражданска позиция, автор на великолепни стихове, поет и в драматургията, и белетристиката си. Юбилеят му ни дава повод да го представим и със стихотворения.

„Приятел”

Мамина черга

Спомен отдавнашен, а сякаш бе вчера –
мама тъче на разбоя шарени черги.
До жълтото – черно, до черното – бяло.
Пее кросното, танцуват совалките…
Къщата – гола, дъските – протрити,
а тя вече стяга чеиз за момите.
Бедност до шия, слънце ни храни,
зимата – люта, брашното – от лани,
дрешките – чисти, от старо – ново,
палаво късаме, мама се трови,
сготви набързо и пак на разбоя.
Каква бе художничка, майчице моя!…

Няма ни вече отдавна край нея.
Ръцете й слаби, косите белеят.
Не трака разбоя, не пее кросното.
Животът-тъкач изтъка ни платното.
Своите сватби забравихме даже,
чеизът от мама се скъса отдавна.
Но една черга във хола ми грее
и понякога вечер лягам на нея.
Пее за майка ми чергата стара.
И нещо ме гали, и нещо ме пари.
20 юли 1980 г.

2 юни

Три минути – и всичко е ясно:
падналите в бой са щастливи.
Но сирените питат властно
колко от живите сме живи.

Три минути за подвига светъл,
за кръвта свята, за нас пролята!…
Три минути, в които съседът
не спря да си мие колата.
София, 2 юни 1980 г.

Ти и аз

На Лили

Ти си зрънце сол, къшей хляб,
ти си глътка вода посред зноя.
Силен съм, когато съм с теб,
болка моя и щастие мое.

Вейне вятър в мен – зъзнеш ти,
писне зима в теб – аз леденея.
Ако във мене лъч заблести –
цялото слънце в теб ще грейне.

Ти и аз сме въглени два,
връх до връх – неразделно допрени.
Ний сме волтовата дъга
на едно безначално горене.
София, 18 май 1980 г.

Извикай си песните

Откакто го помня, Димитър Гонов никога не се е заседявал на едно място: преподавател по литература, драматург в Хасково, редактор в Радио София и в няколко списания, главен редактор на сп. „Художествена самодейност” – той винаги е бил движение, винаги е бил едно хвърчило-поет, както сам се определя. И слава богу, че това хвърчило-поет не се е оставило да бъде направлявано от нечии ръце, а само в пространството е търсело своето небе и своя образ. Така се появи стихосбирката му „През роса и коприва”…

Преминал през тревога, през сиромашко лято, през разочарования и размразяване, той може да открие магията на мамината черга, да почувства грубата, но достойна бащина прегръдка, и през гроба на Калоян да стигне до своята Самуилова крепост. Иначе не би направил своята честна равносметка, за да намери една малка уличка и една ненакичена рилска елха, които да станат улицата и небето на поезията за него.

…През годините Гонов продължи да ме изненадва и да показва колко широко скроен талант е. На неговото неуморно перо принадлежат вече както много разкази и новели, пиеси и радиопиеси, така и една телевизионна драма – „Вертикален полет”, получила първа награда на анонимен национален конкурс.

И още нещо, което не мога и не искам да премълча за него: преживял бедността и мъчнотиите на босоногото ни детство, изключен едва 16-годишен от комсомола, останал глава на тежко семейство след осъждането на баща му като „титовски шпионин”, той не потърси възмездие и разправа. Защото отмъстителността му е чужда, а гордостта му е пословична. И аз мога с удивление да кажа, че никога не съм го видял с наведена глава и с пречупено перо… Навярно и това е Божия дарба!

…Преди десетина години ми показа ръкописа на първия си роман – „Махалото”. И никак не се изненадах, когато романът му стана първият носител на националната литературна награда „Николай Хайтов” /2004 г./. „Рилска молитва” пък се появи някак внезапно – моят приятел беше започнал друг роман. И ето, само след малко повече от година, в ръцете ми беше вече оня, „другият” – „Скалата”, още съвсем, съвсем топъл. В него /за моя огромна радост/ оживяха събития и герои от вчерашния и днешния ден, от нашия край, оживяха Беласица и Огражден…

Сега, когато Димитър Гонов е преминал не само през роса и коприва, но и през много бодливи тръни и смело влиза в своето ново десетилетие, заслужено му се полага да получи моята братска прегръдка – за своето творчество и за нелекия, но достоен път в родната ни литература.

Евтим Евтимов

Драматург в белетристиката

„Махалото” на Д. Гонов увлича преди всичко със своята своеобразна конструкция. Авторът успешно използва похват в структурирането на сюжета, който предоставя възможност за вглъбено нахлуване в съкровения духовен свят на героите… Романът е цялостен, монолитен. Не би било пресилено да го определим като най-добрата литературна творба, създадена от перото на Гонов. Той се родее с редица неоспорими художествени произведения в съвременната ни литература /”Бялата стая” на Богомил Райнов, „Нощем с белите коне” на Павел Вежинов/.

Ана Иванова, литературен и театрален критик

„Махалото” е заглавието на един от най-добрите романи напоследък. Авторът Димитър Гонов, за разлика от други свои колеги, не описва брутални или жестоки сцени, каквито с лопата да ги ринеш. Сюжетът се е разпрострял нашироко като бурен океан, а колоритът му няма как да бъде сбъркан с чуждоземен – той си е неподправено български.

Камен Атанасов, литературен критик

Великолепен роман! Главният герой е забележително добре разработен… Чудесен характеризиращ диалог, а композицията заслужава адмирации… Най-вече романът е истински съвременен. И което особено ме радва, трогва и вълнува – „Махалото” е български роман, населен с български темперамент, дух, ритуали, исторически връзки в миналото, които показват, че сме жизнен, силен и оригинален народ. Има сцени, които ме просълзиха, а това велико чувство – любовта – осветява цялата книга и е постигнато прекрасно с искреното му изживяване на почти всички герои.

Христо Ганов, писател

Новата книга на Димитър Гонов „Рилска молитва” е колкото необичайна, толкова и неочаквана. В нея още от първите й страници можеш да откриеш познатия автор и в същото време да се изненадаш… Но защо „Рилска” и защо „молитва”? Рилска, защото мястото на действие е географски и документално обозначено. Точно назовано, описано, възпято, ако щете. Това е Самоков – изконният, неповторимият град на България, и планината над него, около него, в него… А молитва, защото всичко това се възприема от Д. Гонов /а и от нас/ като нещо свято и величаво.

Григор Чернев, литературен критик

„Романът „Рилска молитва” е за пътеките и хората, за жената и любовта, за приятелството и предателството.

… А всяка мъжка сълза е бягство от лабиринта на съмненията, от проклятията и огорченията по посока на светлината, дарена от Бога /неслучайно в библейски текстове е белязан всеки нов момент от живота на разказвача в тази двупластова книга/. И като химн на любовта, а не на омразата, зазвучава диалогът с Рилка на финала, в който ритмичното завръщане към света на живите вече е започнало.

Красимира Кацарска, литературен критик

Романите на Д. Гонов се нуждаят от по-пространен анализ – и в съдържателен, и във формално-композиционен и стилистичен смисъл. А образите му, героите му – особено женският персонаж, те би трябвало да се изследват отделно. Защото… защото неговата Божена Сърнева от романа „Скалата” – по своята жизненост, човеколюбие и воля за надмогване на злото и неправдата в света, се родее с такива българки, като Султана Глаушева от „Железният светилник” на Талев и Ирина от „Тютюн” на Д. Димов.

Проф. Васил Колевски

Скалата, с бликналата из гърдите й вода, не е само символ на житейската твърдост, на неутолимост за бистрота в библейското тъмнило, за симетрия в несиметричния свят, за извечност родова, но и пантеон на нежност, на добродетелност с корени в древността и с корона с изпочупени от гороломи клони, в небето на човешката жилавост.

„Скалата” е роман със своя костна система. Д. Гонов, въоръжен с класическата драматургична конфликтност, е издялал с длетото на метафоричната си мисловност из аморфната скала на библейската ни одисея кръстопътни мигове, заредени с житейска мъдрост, с перспектива и в най-безперспективни времена.

Благо Прангов, поет

Драматургичното начало е категорично и ясно проявено във всичките романи на Димитър Гонов: „Махалото”, „Рилска молитва”, „Скалата”.

Особено живи и запленяващи са неговите персонажи: дейни натури, люде на силни страсти и воли, със своите позиции и убеждения, воюващи най-вече със себе си, опитващи се да прескочат най-вече стената в себе си…

Перфектно използваните като в драма похвати поддържат интригата на читателя до кулминацията и епилога… Именно те и брилянтният диалог представят Гонов като първокласен майстор в драматургичното водене и разкриване на белетристичния сюжет. Те придават на прозата му негова си, същностна отлика и я правят топла, занимателна и увлекателна, т. е. четивна.

Пенчо Чернаев, литературен критик

Съюз на българските писатели

Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков

Ви канят на литературна вечер по случай 80-годишнината на Димитър Гонов и представяне на новата му книга „По тънките релси на нощта“

Сборника представя литературният критик Красимира Кацарска

18 септември 2013 г., сряда, 17.30 ч.

В залата на библиотеката

Новата книга на Димитър Гонов „По тънките релси на нощта” можете да си закупите и от редакцията на в. „Приятел”