Авторката на „Необикновеното пътуване на Инифъл” Даниела Ангелова: „Душата е пътешественик през времето и пространството“

– Вашият роман „Необикновеното пътуване на Инифъл“ /изд. „Приятел“, 2014 г./ пътува вече към читателите. Как се роди той и случайно ли е, че читателите имат възможността да разлистят книгата в дните след Великден и 24 май?
– Вероятно не е случайно. Родена съм през тези дни и започнах да пиша около Великден. Името на книгата, както и картината на корицата също не са случайни. Много е важно да се довериш на това, което правиш. Най-истинските неща в живота се раждат толкова спонтанно, те са простички, дори обикновени, затова не им се обръща внимание. Надявам се с тази книга всеки читател да поеме по свое необикновено пътуване.
– Определяте романа си като приказка за възрастни деца. Защо?
– Да, романът е за пораснали деца! Мечтите са плод на детската наивност, чистотата на вярата, смелостта да ги последваш. Знаеш ли, с възрастта човек забравя детските си въжделения. Странно е. Мечтите не изчезват, те само се забравят от нас. За мен приказният свят е аналогичен на божествения. А там влизат и са приети само децата. Защото те са чисти и непорочни, какъвто е светът на Бог.
Читателят може да открехне врата към своя си приказен свят, да си спомни детето и мечтите си. Да намери сила, подкрепа, вдъхновение, увереност, че случаен живот не съществува, както и случайни събития. Интересно е да прочетеш как някой друг е преживял същото като теб. Да научиш как се е справил с някоя трудност, как е преодолял страданието, тъгата, как в процеса на живеене придобива смелост при житейските перипетии. И е запазил вярата си.
– Вие сте психолог и астролог. Помогна ли ви това за написването на „Необикновеното пътуване на Инифъл“? В мечтите си всеки иска да живее в по-добър свят и ако си представим, че човешката душа прилича на галактически пътешественик, който се учи от грешките си, може ли да се каже, че пътуването на всеки човек е необикновено?
– За мен астрологията и психологията са неразделни. Човек опознава на части света, обстоятелствата и условията, докато не усвои тяхната цялост. Да мислим, че звездите и човекът са нещо отделно, е същото, като да вярваме, че психиката ни няма нищо общо с физиката. Астрологията е моята врата към небесните явления, които винаги са ме вълнували. Да намериш математическата формула на мечтата е голямо предизвикателство. Това е като да тръгнете на път и да си вземете карта и компас вместо непрекъснато да питате другите за посоката и трасето.
Да, душата е пътешественик през времето и пространството. А ние как опознаваме душата си, знаем ли къде пребивава, откъде идва и какво иска да научи?! С този роман, чрез обикновени житейски случки, обръщам внимание на едно такова необикновено духовно пътуване. Всеки, за да се роди в този свят, е направил един вид “споразумение”, което не помни. Величието на живота е толкова голямо, че е нужно да се родиш малък и несъвършен и в този смисъл “грешен”. Няма жив човек, който да не греши, затова не разбирам защо хората толкова се страхуват да не сбъркат!
– Но трагедиите са навсякъде сред нас. Защо се случват?
– Много пъти съм се питала защо се случва това или онова. Защо Бог позволява да се случват изобщо трагедии. Книгата изобилства от подобни въпроси, както и отговори, дадени ми пряко от живота. Имаше времена, в които сложното обяснение на простите случки и неща ми изглеждаше трудно и неразбираемо. След това процесът се обърна, започнах да имам просто обяснение на сложните процеси. Нищо няма произволен характер, взаимовръзките между събитие, което наблюдаваме, и неговата причина, се коренят в психологическите характеристики, които не виждаме. Случва се това, което се намира в самите нас. Страховита агресия, неопозната, неподвластна на собствен контрол, е насочена към другите. В човека има сили, които е добре да познава.

– Много от нас, които не могат да изживеят мечтите си, вместо да поемат към един по-добър свят, стигат до… психиатричната болница. Стрелецът от Лясковец, когото някои побързаха да сравнят с канибала от Голямо Буково, може би ще бъде лекуван, ако се окаже, че не може да бъде съден за убийството на баретата. Още по-трудно ни е да приемем, че майка е способна да убие дете, защото е казало, че синовете й са грозни. Как си обяснявате това?
– Животът винаги е справедлив. Ние, хората, сме тези, които съдим и биваме съдени. А щом го правим, е логично да последва “изпълнение” на присъдата. Каквато роля си отредиш – такова е и деянието ти. Майката не е убила детето си поради изказването му за грозните синове. Мисля, че ако тя не е имала у себе си психологическа настройка на агресор и жертва, нямаше да извърши това. А при всеки от нас я има тази психофизиологична реакция.
Аз намирам пряка връзка между дадена постъпка, породилото я чувство и първопричината да я породи. Хормоналната зависимост и душевното състояние са в тандем с мисловната представа на човека. Двуполюсният модел може да се наблюдава навсякъде около нас, черно-бялото мислене идва от заложената ни програма: живот-смърт! Светът изобилства с постъпки и действия, причинени от чувството: жертва/насилник с основното психологическо усещане за нападение или бягство. Наблюдаваме разновидности от всякакъв характер, но основните са страх/смърт.
Ето ви и връзката с Великден. За да обърнеш този процес от смърт към живот, не означава, че ще спреш да се страхуваш. Това си е чисто човешко чувство. Означава да опознаеш страховете си, да ги приемеш като част от живота, да ги понесеш на гърба си, да се разпнеш на кръста на човешките си страдания, да обикнеш смъртта.
Кога човек заобиква смъртта?! Не е ли, когато ужасно страда?! Не е ли, когато му е писнало да се бори за оцеляването си?! Не е ли, когато е на дъното?! Тогава човек не само заобиква смъртта, той просто я желае, готов е за нея. Не е ли бил готов Христос за кръста?! А спасението, това е обратният процес към живота. Защото животът сам по себе си е непрекъснат и в този смисъл и вечен. Преминавайки през собствената си човешка голгота, се възнасяш към духовната си природа – там няма страх, има живот и радост, има любов.
В книгата ще намерите и това. Може би и своя си път към завръщане. Това е Христовото ни спасение, осъзнаването и съзнателното ни живеене.
– Съвременната българка живее като че ли живот под наем. Двете деца на млада жена, едно от които новородено, бяха дадени на приемни семейства, защото тя имала неплатена сметка от 400 лв. за ток. Държавата плаща на мащехи 1000 лв. да се грижат за децата, вместо да помогне на жената, която си е загубила работата. Иска ми се това да е частен случай, но не е…
– Човешкият ни живот по принцип е под наем. Ако човек опознае тази мисъл и осмисли тази преходност на живота, наистина ще заживее по нов начин. Това не е някакво духовно напътствие, а битие, в което съществуваме. Този ужас има две лица – едното е психологическо и се нарича страх, а другото е социално. За съжаление, преди време се сблъсквах пряко с подобен майчински кошмар. Познавам и приемни семейства, които наистина получават доста пари за отглеждането на деца. Не само социалните служби не си вършат добре работата, но и обществото ни е крайно време да положи усилия и желание за промяна.
Необходимо е в такива случаи веднага да има натиск върху държавните институции, да има контрол над подобни деяния; да се свързваме помежду си, да огласяваме, да помагаме, да проявяваме лична заинтересованост към подобни проблеми; да полагаме усилия, да отделим време, да проучим и научим законовите рамки, за да има резултат от нашите действия.
Няма друг начин за промяна. Промяната винаги идва от личното отношение, от личните усилия и личната воля като желание да се приложи справедливо решение и начин за действие. Корупцията на всяко ниво например не е нищо друго, освен незряло алчно състояние на страх и насилие. Ако всеки от нас помага според акъла, образованието, чувствата и съзнанието си, нещата бързо ще се променят в градивна посока. Всеки от нас е участник в тази матрица на света, затова имаме правото и задължението да бъдем съзнателни. Най-трудното е може би да гледаш обективно на дадено явление и да вземеш субективно участие – както можеш и умееш. Ако си представим света като градина, в нея жените са плодовете от труда и вниманието на градинаря-мъж!
Докато не се научим на лична отговорност не е възможно да живеем добре и свободно. Желая на хората желание и смелост да повярват в мечтите си, да вярват толкова безпрекословно, че да получат сили и време за тяхното осъществяване. Да победят смъртта, за да живеят в приказен свят, който е напълно реален и достъпен. Това съм написала в книгата. Приложила съм и за всеки читател практичен подарък. Знаете ли, учител е не онзи, който ви учи на нещо, а този, от когото вие се учите. Всичко започва от желанието; дали за добро или не, желанието е в основата на всичко случващо се. Христос е моят Учител. Пожелавам ви да бъде и ваш!

Интервюто взе: Михаил Димитров