Новини, Статии, коментари

Ако висулката олицетворяваше нашия живот…

Представете си една висулка. Средно голяма. Късче ледена природа! Красив къс. Претворена реалност. Гледайки през нея обаче виждаме нереално оразмерена околната среда.
Прозрачност. Нещо изкривена. Призма. Мироглед…
Ами ако сравним “живота” на тази висулка с нашия собствен? Нима ние не гледаме на света с наши възприятия, оценки и възгледи? Нима не използваме призмени квалификации, базирани на случки от нашия живот? Нима ние олицетворяваме света такъв, какъвто наистина е?
Не, разбира се. Всеки го гледа през свои очила и догми. Но не това ми е мисълта.
Хората и висулките обаче имат съществена разлика. Ако единственото добро нещо, което една висулка може да стори, е да не падне върху главата на някой жив организъм, то ние, хората, сме багословени със своя разсъдък, психически и физически качества. Ще бъде наистина жалко, ако полезните дейности, които сме извършили през живота си, се равняват на еквивалента на добротата на висулката – да не нараняваме някого физически. Макар за някои индивиди от нашата раса и това да е достатъчно.
Та нима ние, хомо сапиенс, не сме в състояние да си помогнем един на друг? Нима ние, използвайки своя разум, чувства, възпитание, творчество, въображение и сила, сме достигнали върха на развитието си? Даваме ли всички знания, умения и опит, които сме получили и придобили през годините, в помощ на нашето общество?
Може би всеки трябва сам за себе си да се замисли за всичко това и да /пре/осмисли съществуването си.
…Има и нещо, които бихме могли да заимстваме от висулките. Така, както ледените късове се топят капка по капка час след час, така и ние трябва да бъдем постоянни и търпеливи. Защото няма да променим себе си или света с едно решение или една изява.
Призвани сме със своите дела да издигнем отново авторитета на българската нация.
На добър път, приятели!

Делян Василев

Leave a Reply