Живот, История, Култура, Новини

Ако можеше

Евгени Велев

Евгени Велев е роден на 23 февруари 1963 г. в с. Долно Спанчево, Благоевградска област. Завършил е Националната художествена академия през 1989 г., специалност живопис. Доктор по теория на научната информация. Доцент в УниБИТ – София. Автор на монографията „Постмодерна информационна среда и съвременно изкуство”, на книгата с проза „Най-дългият таратор” и на стихосбирката „Нажежени пясъци“. Под печат е монографията му „Художествено наследство и идентичност“. Съорганизатор и домакин на „Мелнишки вечери на поезията”. Носител на награда за поезия за 2012 г. Негови произведения се намират в различни колекции и музеи в страната и чужбина. Организирал е самостоятелни изложби в Германия, Англия, Италия, Австрия, Русия, Чехия, България.

Ако можеше

Ако можеше да се скитам
из безмълвието на безкрайните простори
през пукнатините на времето щях да премина
като конец, наплюнчен през иглено ухо.
Ако можеше да се скитам
из виделината на извечните друми на вечността
през мрачината на непознанието щях да премина
като Божа сгур (метеорно тяло) през нечия атмосфера.
Ако можеше да се скитам
из празнотата на необятната вселенска шир
през светлината на словото щях да премина
като Венера през огъня на слънчевия диск.
Ако можеше да се скитам
из проблясъците на зората в раждането на земните дни
през тишината на мълчанието щях да премина
като Христова молитва в Гетсиманската градина.
Ако можеше да се скитам
из лабиринта на отраженията на човешката история
през полудата на неудовлетворението щях да премина
като сладководна риба през солени морски води.
Ако можеше да се скитам
из височините на светлата вътрешност на небето
през яростта на бурята щях да премина
като торнадо през сенките на блестящи небостъргачи в мегаполис.
Ако можеше да се скитам
под чудните звуци на песнопенията на влюбените Ангели
през величието на Смирението щях да премина
като последни прашинки през гърлото на пясъчен часовник,
за да стигна най-накрая до Тебе, Господи!

Leave a Reply