Култура, Новини, Статии, коментари

Актьорът и режисьор Васил Михайлов: “Младите артисти и младежката публика ме радват истински”

Васил Михайлов е роден през 1947 г. Вече 46 години се изявява на театрална сцена. Изиграл е над 60 роли. Спечелил е 10 първи награди за главна мъжка роля и поддържаща роля; 2 златни и 1 сребърен медал от национални фестивали; участвал е в над 10 наградени пиеси. Получил е награда за поддържаща роля от второто най-голямо отличие за самоковски състав – голямата награда от фестивала в Тополовград през 2001 г.
Сред отличените е при получаването на най-висока награда за наш театрален състав. През далечната вече 1974 г. самоковските театрали печелят първо място на националния фестивал в Благоевград с „емблематичната за нашето време” постановка на „Дванайсета нощ” на Шекспир с режисьор Любомир Малинов. „Тогава аз и още пет колеги бяхме наградени със златни медали, четирима взеха сребърни, а други двама – бронзови”, спомня си Михайлов.
Той е носител и на сребърния почетен знак на Самоков. Завършил е първия випуск на Професионална техническа гимназия „Никола Вапцаров” през 1966 г., специалност „Ел. обзавеждане на промишлени предприятия”. След това завършва икономически техникум в София. Следва в НБУ, но по финансови причини напуска. Работил е 38 години като икономист, три години като организатор в читалище-паметник „Отец Паисий” и три години като негов секретар.
Ръководи младежката театрална студия при читалището, която през последните години се изяви с няколко постановки: „Плаващ остров в частно море”, „Покана от Париж” от Панчо Панчев, „Сводници” от Иво Сиромахов и последната – „Госпожа Министершата”от Бранислав Нушич, чиято премиера бе в читалище-паметник „Отец Паисий” на 29 юли. Постановката е на Васил Михайлов, хореографията – на Катрин Митева, адаптацията – на Пантелей Гаврилов, а за сценографията се е погрижил Бисер Боянов. Премиерата премина при голям успех. Спонсори са фирмите „Самел-90”, „Мария Магдалена” и „Рилски лен”.

– Защо избрахте точно „Госпожа Министершата”?
– След трите предишни постановки на Младежката театрална студия в различни насоки, решихме че трябва да се пробваме в комедийна класика. Изборът беше много труден – изчетохме десетина пиеси, докато се спрем на най-подходящата с оглед на състава и актуалността. Бранислав Нушич е класик на комедията и най-важното – събитията в пиесата бяха много близки до реалността в България. Липсата на някои мъжки персонажи покрихме с трите роли на Анри Хаджийски. Това бе истинско предизвикателство за него, с което той се справи отлично.
– Успехът ви на премиерата е очевиден. Как успяхте да постигнете такава добра игра както поотделно, така и ансамблово – все пак повечето актьори са съвсем млади?
– Нямахме трудност с напасването на ролите, тъй като пиесата се върти около главната героиня. Това, разбира се, е и най-тежката роля. Поверихме я на Катрин Митева. Тя вложи много старание и мисля, че се справи повече от отлично.
С другите персонажи също нямахме съществени затруднения. Колегите играха с голям ентусиазъм. Младите актьори действително показаха добрите резултати от досегашното си обучение в студията.
Много добре се справиха всички – Кристиян Гочев /синът Рако/, Бисер Боянов /зетят Чедо/, Габриела Велчева /дъщерята Дара/, Мирела Иванова /прислужницата Анка/, Манол Мурджев /Перо, служител в министерството/, както и роднините на министершата, изиграни от Любослава Кьосева, Румяна Момчилова и Цветелина Пешкова. Както винаги, високо е нивото на Пантелей Гаврилов /вуйчо Васо/, за Анри Хаджийски вече говорих.
Любослава ни помогна изключително много, тъй като една от актрисите ни, която трябваше да играе нейната роля, замина внезапно за чужбина. С Пантелей пък работим съвместно за обучението на младите.

– Премиерата се състоя в необичайно време – по средата на лятото…
– За първи път в Самоков се прави лятна премиера. В никакъв случай не сме чакали политическите събития в страната, които затвърдиха още повече актуалността на постановката. Наложи се премиерата да е в края на юли поради участието на състава с предишната пиеса „Сводници” в два театрални фестивала по-рано през годината – в Тополовград и Каварна. Прекъснахме репетициите на „Госпожа Министершата” за два месеца, за да участваме в тези фестивали.
– Какво ще е бъдещето на пиесата?
– Нашето желание е да я играем колкото може повече пъти. Във връзка с предстоящите от 15 август празници на Самоков имаме план да изнесем представление на 14 август и според желанието на публиката – още едно до края на месеца. Имаме официална покана за гостуване във Велинград. Ако осигурим финансови средства, ще участваме и в международния фестивал „Кръстьо Пишурка” в Лом в края на септември.
Трима души от състава наесен ще бъдат студенти в първи курс – Кристиян Гочев, Манол Мурджев и Румяна Момчилова. Това е гордост за нас, но може би ще затрудни малко изпълнението на пиесата. При всички случаи обаче трябва да участваме и в нашия самоковски фестивал „Театър без граници” през есента.
Надяваме се пиесата да се дава още няколко пъти след това – при традиционното гостуване в Костинброд, както и в Дупница и евентуално в Благоевград.
– Сигурно сте срещнали и трудности?
– Първо бе страхът на колегите от класиката, тъй като поставянето й означава голяма отговорност. С една класика не можем да си играем на театро – трябва или да я поставим добре, или въобще да не се захващаме. Водите, дето се казва, се виждаха на колегите съвсем дълбоки, но постепенно преодоляхме тази бариера.
Имахме известни трудности и с набавянето на някои реквизити – например с фрака, необходим за министъра. Най-случайно колеги от читалището от Павликени ни изпратиха фрак по пощата, за което сме им благодарни.
Естествено, лятната премиера налагаше да правим гъвкави репетиции – имаше дни, в които почвахме чак в 21.30 ч. Това се налагаше, тъй като някои колеги започнаха работа – за бъдещите студенти това е особено важно, по този начин те искат да си помогнат за следването. Това обаче не се отрази на желанието им за игра, може би само малко удължихме срока за подготовка. Но така пък постановката стана още по-актуална.
– Как дойде идеята Анри да играе в три роли?
– В началото Анри репетираше за ролята на вуйчо Васо, Пантелей бе Ристо Тодорович /кандидат-зет, търговец на кожи/, а Боян Белокапов трябваше да играе д-р Нинкович /секретар от дипломацията, съветник на министершата/. Наложи се обаче Боян да замине за морето, където си намери работа като аниматор. Мисля, че след направената рокада колегите се справиха доста сполучливо. Играенето на повече от една роля е голяма отговорност и предизвикателство – трябва да влезеш в кожата на различни персонажи. Подобен бе случаят с Бисер от миналата постановка „Сводници”, което се оцени положително от журито по фестивалите, в които участвахме.
– Част от актьорския състав отговаря и за хореографията, сценографията, адаптацията… Заради известни икономии ли се прави това или говори за разностранни интереси и възможности на артистите?
– И двете предположения са верни. Определящото е, че методът „Направи си сам”, колкото и тривиално да звучи, е по-сигурен, отколкото да разчиташ на външен човек. Това важи с пълна сила за сценографията на Бисер Боянов и хореографията на Катрин Митева. Все пак Кати учи „Съвременен танцов театър” в Нов български университет в София и по този начин прилага наученото в практиката. Бисер пък помага във всичко – борави умело с компютри, работи успешно с инструменти. Завършил е ПТГ „Никола Вапцаров” и има добър поглед към нещата. Тези способности на хората трябва да се стимулират.
Благодарим на Константин Тръпчев, който направи с нас специална фотосесия. Той изработи и плаката за представленията и ни направи видеозапис по време на генералната репетиция. Тръпчев учи именно за фотограф в София.

– Още преди премиерата изразихте увереност, че това ще бъде успешен спектакъл. Кое ви даде тази увереност?
– Най-вече Катрин Митева! Тя стоеше стабилно на сцената, умело водеше действията и това увлече останалите. Усетих увереност и по време на генералната репетиция, която бе изиграна също много добре. Точно след нея окончателно и спокойно можех да кажа, че пиесата се е получила на отлично ниво. Разбира се, по време на премиерата нямаше място за спокойствие, поне докато не чухме първите аплодисменти на точното място.
– На фона на това представяне как виждате бъдещето на самоковския театър? Можем ли да кажем, че в града ни расте ново поколение актьори?
– Това е и основната цел на студията – да се роди талантливо театрално поколение. Може да се каже, че настоящите актьори изкараха своеобразен четиригодишен бакалавърски театрален курс в младежката студия. Да не забравяме, че при колегите от „Мелпомена” на Любомир Малинов също има млади актьори. Дано „заразата” театър ги е хванала добре. Искрено се надявам след като завършат висшето си образование тези хора да продължат да работят в свободното си време като театрали в читалището.
Театралната ни студия сега се нуждае от нови попълнения и ние ги очакваме за новия сезон. Желаещите младежи над 16-годишна възраст са добре дошли за прослушване и постъпване в студията. Те трябва да имат литературно увлечение и да комуникират ясно, защото не те ли разбира публиката, започнеш ли да мрънкаш – това не може да бъде театър. Ние имаме специални лекции по говорна артикулация, комуникативност, реторика, които са много необходими за работа в пиеса. Ако публиката не разбере една-две реплики, веднага се разсейва. Когато постановка се гледа от публиката на един дъх, без досадното хлопане на врати и звънене на мобилни телефони, това значи, че пиесата е имала успех. Аз лично не чух някакви особено раздразнителни шумове в салона.
– Това говори наистина добре и за публиката…
– Ние работим с млади хора и създаваме не само театрали, но и личности, които да сменят нас, по-възрастното поколение. Освен това целим да „създадем” и публика. На първите две представления /б. р. във вторник и четвъртък – 29 и 31 юли/ ми направи впечатление, че преобладаваха младите хора. Това означава, че те се интересуват от изкуство, от театър. Публиката реагираше много точно и по подходящ начин на различните ситуации на сцената и аз останах много доволен. Надявам се, че младите чувстват нужда от театър и затова идват да ни гледат. Нашата публика винаги е била вярна и ни е подкрепяла, но се радваме, че привличаме и младежка аудитория.
Малки забележки могат да се отправят само в случаите, когато се водят в залата невръстни деца. Това е неприятно и за публиката, и за актьорите. Хората трябва да се съобразяват къде и защо отиват. В професионалните театри в София деца под 10 години не се допускат.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply