Новини, Туризъм

Англичани дойдоха пеш до Самоков, продължават към… Ирак

Знаете ли какво е разстоянието между София и Манчестър? Проверка в интернет показва, че българската столица отстои на 2821 км /1753 мили/ от третия по-големина град в Англия. Пак от интернет става ясно, че ако няма трафик във вашата посока, това разстояние може да се премине за 26 часа с автомобил. Пътуването със самолет, разбира се, е още по-скоростно – 3 часа и 15 минути. А знаете ли колко време ще ви отнеме, ако тръгнете пеш?
Отговорът на този въпрос може да го потърсите от Хана Дено и приятелят й Иън. Двамата тръгнали ходом от Манчестър на 17 април т. г. Седем месеца по-късно, на 15 ноември, неделя, любовната двойка пристигна в Самоков. Тук двамата бяха посрещнати от нашия колега Делян Василев. Връзката станала чрез интернет сайта за любители на пътуванията, интересните преживявания и запознанства с хора от цял свят www.couchsurfing.com.
„Хана и Иън пристигнаха в града ни вечерта в неделя, на 15 ноември. Посрещнах ги на централния площад „Захарий Зограф”. Заговорихме се по пътя към дома ми и тогава разбрах, че идват пеша от Англия…”, подхваща разказа си Делян.
„Вкъщи всички буквално се шашнаха, когато разбраха историята им. Все пак не се срещат всеки ден хора, изминали хиляди километри по време на едно пътуване и то съвсем целенасочено. Въпреки че най-прекият маршрут по шосе до България е под 3000 км, двамата са извървели много повече, тъй като по обясними причини почти не са стъпвали на главни пътища. Казаха ми, че избират по-ненатоварени шосета, където да преминават от една страна по-безопасно, а от друга да имат възможност и да се любуват на спокойствие на околната природа. По-голямата част от пътя двамата приключенци минали покрай Дунава”, разказа Делян.
Известно е, че край най-дългата река в Европа има изграден велосипеден маршрут /Евровело 6 или ЕВ 6/, по който са вървели и английските пешеходци. Те тръгнали по този маршрут още от първото градче след извора на Дунав от германската планина Шварцвалд – Донауешинген.
„Най-красивите моменти били в Австрия. Малко по-късно – в Будапеща, албионците си дали двуседмична почивка, тъй като се чувствали изключително изтощени и изпитвали сериозни болежки. След това били като преродени и наново открили удоволствието от пътуването пеш. За съжаление, по думите на островитяните, докато в Германия и Австрия специално са изградени велоалеи, в Унгария и Сърбия /б. а. а и в България и Румъния/ велосипедният път преминава през натоварени автомобилни шосета”, сподели подробности от преживяванията и наблюденията на гостите си нашият колега.
След Белград те се отклонили от Дунавския велосипеден път, тъй като основната цел на пътуването им е Ирак. „Хана ми каза, че прадядо й е от Ирак и тя се чувства задължена да направи нещо в негова чест и памет. За нейна радост, приятелят й Иън заявил, че я подкрепя напълно и ще тръгне с нея, тъй като винаги си е мечтал за подобно преживяване, макар досега да не бил пътувал нито пеша, нито на автостоп, каквито са плановете им за обратния път. Двамата решили да си вземат годишен отпуск /Хана е социална работничка, грижи се за възрастни хора; Иън работи като видео оператор/. Вече бяха разбрали обаче за терористичните атаки в Париж и си признаха, че поради нестабилното положение в страните от Близкия Изток ще бъдат принудени най-вероятно да приключат пътуването си не в Ирак, а в Турция – в Истанбул или Анкара”, поясни Д. Василев.
По пътя ентусиастите сменили, по разбираеми причини, по един чифт обувки. Спали на палатка в къмпинги и крайпътни местности. Понякога пък се уговаряли чрез посочения по-горе сайт за любители на пътуванията с техни „колеги”, на които гостували. Така станала и самоковската среща. Преди да пристигнат в града ни имали две нощувки в София и по една в Железница и Ковачевци, тъй като минали през Ярема. Изчислили, че средно на ден изминават по 20 км. Разбира се, понякога вървели по-лежерно, друг път си давали почивки, но имало и дни, в които изминавали над 40 км.
Подобен голям преход им предстоеше в понеделник, на 16 ноември, когато рано сутринта тръгнаха от Самоков през Гуцал за Костенец, където също междувременно се уговорили да нощуват при човек от каучсърфинг.
„Казаха, че навсякъде времето било хубаво, дори и в първите дни и седмици през пролетта в Англия и Франция, когато очаквали да бъде доста по-студено и да вали почти непрекъснато. Всъщност били „галени” от слънчеви лъчи, а дъждът ги „навестявал” само веднъж седмично и то за кратко. Сега отново се радват на необичайно за сезона и региона ни слънчево време. Въпреки това през нощта в събота срещу неделя, когато били край Ковачевци, им станало много студено и те решили да пробват късмета си в селото. Почукали на вратата на първата къща, в която има светлина, а домакините, като разбрали историята им, ги поканили моментално в дома си! Оказало се, че тяхната дъщеря, която работи и живее в София, също има регистрация в интернет сайта. Тъй като и аз обичам да пътувам екстремно /преди две години например отидох на автостоп до друг английски град – Ливърпул/, по време на пътуванията си съм си измислил максима, че добрият човек го „преследват” добрини навсякъде и късметът го сполетява винаги навреме, когато му е най-нужен. Максимата се потвърждава и с тези млади хора”, категоричен бе Делян.
Пътешествениците му разказали, че навсякъде през изминалите седем месеца срещали само добри хора, които им помагали според възможностите си. В Сърбия особено често ги спирали шофьори, които предлагали да ги откарат до желаната от тях дестинация. Хората в западната ни съседка били освен това и най-гостоприемни, а и предлагали най-вкусната храна.
Вече в България, малко преди Самоков, двамата срещнали крайпътен търговец на картофи, който им подарил цяла гаца, пълна с „кафявото самоковско злато”. Интересна била реакцията на друг наш съгражданин, който ги срещнал на пътя и им предложил да ги закара до града. Англичаните били научили на български единствено да обясняват откъде са тръгнали и как са стигнали до тук. Когато му съобщили: „Ние от Англия – пеша…”, колоритният ни съгражданин си снел каскета и го ударил в земята…
Сутринта на 16 ноември, в понеделник, Хана и Иън напуснаха Самоков и продължиха по пътя си. „Приеха единствено да ги откарам до площада, откъде ги взех предната вечер. Обясниха ми, че така няма да излъжат себе си, че са минали цялото разстояние пеша. Изпратих ги до училище „Христо Максимов”, показах им пътя за Ихтиман, от който след Шипочан трябва да се отклонят за Гуцал. Предварително те бяха решили да минат през Боровец, но тъй като често пътувам за Костенец, им предложих този маршрут, от който гледката към Рила преди Гуцал е изключително впечатляваща, а и ще спестят два-три километра”, заключи Д. Василев.
За късмет той подарил на новите си приятели по един красив кестен от дърветата в Туристическата градина, а за спомен от района ги зарадвал с магнитче във формата на шишарка със снимки от Мальовица, дело на нашия съгражданин Спас Илков.
Следващият път, когато се оплачем, че живеем далеч от центъра на Самоков, например, нека си спомним за тези двама невероятни млади хора на Христова възраст – Хана и Иън от Манчестър, които ни показват, че няма невъзможни мечти и постижения, ако, разбира се, изпълнението им зависи от самите нас.

Leave a Reply