Артисти-ветерани и сега оставят следи…

Понякога актьорите от по-старите поколения споделят със съжаление, че тяхното изкуство е като „следи по пясъка”. Минава вълната и следите изчезват.
Новите поколения актьори нямат такива притеснения – има толкова много съвременни технологии за запазване на тези следи. Но дали са достатъчно ярки, за да се запомнят от живата публика?…
Много от нашите любими артисти с посребрени коси са намерили оригинален начин за общуване с живата публика, която е най-добрият източник на вдъхновение. По идея на проф. Никола Петков и Христо Мутафчиев те са създали собствен театър – „Сити Марк Арт Център” в старото софийско кино „Левски”. Постановките им „Пролетна измама” /по творби на български класици/ и „Женитба” на Гогол се ползват с голям успех не само в столицата, но и в цялата страна.
Клубът им „Артисти със сребро в косите” е автор и на една необикновена книга, в която 53 известни български артисти са разказали за свои вълнуващи моменти в професията. Все пак „следите по пясъка” остават, защото издателство „Пощенска кутия за приказки” издава книгата на собствени разноски.
Разбира се, големите артисти са винаги изключителни личности. Техните послания са вълнуващи, истински човешки. А се оказа, че са и великолепни автори на разкази и стихове.
В Сарафската къща на 29 март гостуваха трима от авторите в книгата: „Вечната пролет на българското кино” – народната артистка Гинка Станчева; Емилия Цанкова – актьор, режисьор и автор на пиеси за възрастни и деца; проф. Антон Тонев-Тони от театър „Сълза и смях”. Заедно с непринудения разговор с публиката те споделиха неповторими моменти от историята на българския театър, прочетоха разкази и стихове на свои колеги – Вили Чаушев, Емилия Радева, Валентин Ганев, Иван Налбантов, поменаха с обич и колегите си в „небесния театър” Апостол Карамитев, Мила Павлова, Георги Русев, Леда Тасева, Асен Кисимов и, разбира се, учителите им в професията – преподавателите от ВИТИЗ-НАТФИЗ.
Изданието е предизвикало голям интерес на ежегодния Панаир на книгата в София. Авторите му заслужават преклонение с респект за необикновената си жизненост и борбеност, за запазване на „следите по пясъка” в условията на театрална реформа, която оставя много от творците извън собствената сцена в годините, когато имат най-богат артистичен и жизнен опит.
Гостите бяха топло приветствани от присъстващите. Йорданка Караджичкова разчувства със своите спомени и подареното живо цвете Гинка Станчева и придаде още по-задушевна атмосфера на литературно-артистичната изява.
Благодарност заслужава и отговорничката на Сарафската къща Марияна Лобутова, организирала от името на Националния дарителски фонд „13 века България” тази запомняща се среща с истински голямото изкуство.

Антония Бояджиева