Новини, Статии, коментари, Читателски

Балконът

Станислава Драганова

Отношението към балкона – за едни хора незабележим предмет от всекидневието, а за други знак за добър вкус, е ориентир за култура на поведение и начин на живот. Балконът символизира задушаващия се глобален свят. Колкото по-малко пространство има човекът, толкова повече пространство той се стреми да заграби и така в жаждата си за свобода той я ограничава още повече.
В изискана древна Западна Европа функцията на балкона е естетическа и предразполагаща човека към отмора и сливане с природата. Метални, стъклени, дървени, старинно изящни, модерно семпли, с декориращи мозайки или лепени камъни, с вити парапети или мраморни елементи – терасите имат много разновидности за всеки вкус. Те разчупват фасадата на сградата и я претворяват в бутиково произведение на изкуството.
Балконът е и място за релаксация на човека. Когато е с красив изглед и уютна атмосфера, терасата предразполага към спокойствие и духовно завръщане към природата, към почивка и уединение. Балконът е малко скрито кътче на човека, където той може да остане сам с мислите си, без обаче да се откъсва от света, наблюдавайки как долу животът кипи.
На същия континент, но по нашите балкански земи, отношението към предметния свят се характеризира с известни различия от цивилизована Европа. Хората и тук използват балкона, осигурявайки си по-голям комфорт, но в един много по-груб битов смисъл. Тяхното хармонизиране с природата се състои в реденето на дървата за камината или куриозното отглеждане на домашни животни на балкона. Хората може би не изпитват нужда да останат насаме със себе си, а по-скоро, наблюдавайки от терасата, се стремят да научат някоя нова клюка – кой от съседите си е купил нов скъп телевизор или кои пак са се карали на улицата за последното останало свободно паркомясто.
Разбира се, балконът е мултифункционален – там може и да се готви, да се перат килими лятото, дори да се приготвя и да се съхранява кисело зеле през зимата. Въобще функциите му се определят според потребностите на ползвателя, а и със смяната на сезоните.
Напролет единствено по балконите личи ако не винаги естетика, то поне опит да бъде постигната тя чрез красотата на цветята – белег на все още съществуващите, но дълбоко скрити в реалния, жесток, материален свят, възприятия за красивото. Терасите са окичени и с цветя, наред с другите боклуци, които хората не изхвърлят от практичност или мързел и складират в удобното пространство на балкона. Той действително е частна собственост и стопанинът му може да го експлоатира както намери за добре, но когато с това смущава съседите или просто преминаващите покрай сградата, е редно да се съобрази с това.
Отношението на човека към предметите е проекция на неговата обща култура и манталитет, които се формират в средата на живот. Когато човекът се тревожи за това, как ще преживее месеца и с какви пари ще купи на децата си учебници за училище, естетиката остава на най-заден план. Когато умът всяка секунда трескаво търси решение на финансовите проблеми, очите ослепяват за красотата. С развитието и повишаването на стандарта на живот и духът се извисява; освободен от битовите казуси, човекът отправя поглед към възвишеното и търси и създава красотата и в ежедневието си. Но дори и бедността да е неизбежна и необратима, естетичното не бива да бъде загърбвано и обществото е длъжно да се намеси.

Leave a Reply