Баскетбол, политика и луди фенове в сърцето на Унгария

Солнок се намира в централната част на Унгария. Със своите 75 000 жители градът се нарежда по големина на 11-о място в страната. Административен център е на областта Яс-Надкун-Солнок. Столицата Будапеща е на 100 км северозападно, а друг голям град в околността е 115-хилядният Кечкемет, който е на запад.
Солнок лежи в средата на Великата унгарска равнина Алфьолд /прочутата Унгарска пуста/, която заема над 50 % от площта на страната. Това предполага и поминъка на голяма част от хората – селско стопанство. Областният град е разположен на двата бряга на най-важната и пълноводна река в региона – Тиса, която изминава близо 1000 км от извора си в украинската част на Карпатите, през Румъния, Словакия и Унгария, за да се влее северно от Белград в Дунав. Тиса е най-големият ляв приток на Дунав и е една от основните реки в Централна Европа. В района на Солнок в момента изграждат укрепления, тъй като през годините тя е създавала много главоболия на местните жители. Може би някои от вас си спомнят и за последното засега голямо наводнение в този регион на Унгария през 2006 г. В рамките на града има два моста, по които могат да минават автомобили. Преди няколко години е издигнат и нов красив пешеходен мост в централната част, с който местните хора се гордеят.
Други забележителности са Синагогата, която е превърната в галерия, католическата църква, калвинистката църква /б. а. калвинизмът е клон на протестанството/, сградата на кметството, музеят на унгарската авиация, централният музей “Янош Дамяних” – на името на унгарски генерал, живял в началото на 19 в., който никога не е губил битка и е считан за национален герой.
Преди политическите промени в страната през 1990 г. Солнок е бил 100-хиляден развиващ се индустриален център. Постепенно обаче тези му функции затихват. В днешно време все пак градът е запазил част от своята индустрия благодарение може би и на тесните връзки с премиера Виктор Орбан, който е живял тук две години.
“Много фабрики и заводи се закриха през последните години. Няма работа за нас, местните хора. Затова над 20 000 души мигрираха в западната част на страната, която е много по-богата. Унгарците от запада пък бягат отвъд границата, в Австрия. Това е тъжната истина за положението в страната. Минималната заплата е малко над 300 евро, но е много трудно да се оправиш само с толкова. Все пак премиерът Орбан показа грижа към народа си, след като намали цените на тока и газта еднолично, което обаче му докара доста разправии в Европейския съюз”, разказа за положението в града и страната местен жител.
Близостта до Австрия, Швейцария, Германия и високият стандарт на живот в тези страни е повод “маджарите” да учат немски език. Истински подвиг е да се намери англоговорящ унгарец в Солнок.
Основен начин на придвижване тук е колоезденето. Навсякъде из града има алеи и паркинги за колелета, а велосипедистите са издигнати на почит.
Унгарците ми правят впечатление на спокойни хора, почти не се чуват крясъци от големи компании по центъра. Нещо повече – след 21 ч. е трудно да се намери другар за приказка, а заведения и кафенета са затворили отдавна. Стряскащата атмосфера се допълва и от ранното стъмване – малко след 16 ч.

Пътуването

Модерният автобус на “Рилски спортист” приюти целия състав на отбора, треньорския щаб в лицето на Росен Барчовски и помощника му Людмил Хаджисотиров-Удо, изпълнителния директор Борислав Чилингиров, физиотерапевтите Филип Александров и Георги Митрев, шофьорите Боян и Христо, както и моя милост като пратеник на „Приятел”.
Самоковци стигнахме до отстоящия на малко над 800 км унгарски град точно за 12 часа. Там бяхме посрещнати от мрачно време и температура 14 градуса.
В началото на това дълго пътешествие карето Красимир Георгиев, Филип Александров, Георги Митрев и новото попълнение Йордан Бозов заформи дерби на… белот. На финала на оспорваните игри Кр. Георгиев се похвали, че винаги излиза краен победител и избъзика съотборниците си, че дори и със затворени очи ще ги победи. Техни съотборници се забавляваха, играейки на своите таблети и смартфони, трети пък се любуваха чрез същите устройства на магията на киното…
Постепенно умората взе връх над играчите и те се опитаха да натрупат няколко часа сън. Най-добре по този показател се “представи” юношата на клуба Станислав Ваклинов.
Б. Чилингиров бе разучил предварително маршрута до хотела и нямаше проблеми в това отношение.

Хотелът

Луксозният четиризвезден Garden Hotel Wellness es Konferencia приюти щаба на клуба в 9.10 ч. сутринта на 4 ноември, понеделник. Комплексът предлага 60 стаи, ресторант за 150 души, градинска зона за 200 души, конферента зала със 140 места и три по-малки зали с 40, 35 и 10 места.
Храната бе разнообразна и се понрави на всички – пилешки и свински пържоли, виенски шницел, спагети, гулаш, зеленчукова супа, салати, плодове, пастички… Месото заема видно място в менюто – не е тайна, че баскетболистите са големи мъже, тренират здраво и е нужно да хапват обилно, за да възвръщат изразходваната енергия.
Закрит басейн, джакузи, сауна, фитнес зала, солариум, масажно студио са част от предлаганите от хотела екстри.
Впечатление на нашите направи наличието на Библията /Новия завет/ във всяка стая.
Единственото оплакване от наша страна дойде от по-високите ни играчи, които се ожалиха от късите легла. Самите те обаче стигнаха до заключението, че все пак възкъсите матраци са за предпочитане от спането в автобус…
Самият комплекс е на един хвърлей разстояние от центъра на града през пешеходния мост. Спортистите ни обаче не се замислят и за миг да минат отвъд “бариерата”, а са изцяло концентрирани върху предстоящия им важен двубой. Разстоянието до залата е съвсем минимално – има-няма 50 м.
Като цяло от щаба на “Рилски” останаха признателни за гостоприемството и обещаха да се реваншират подобаващо на колегите си в Самоков.

“Солнок Олай” КК

В Унгария баскетболът е издигнат на почит от феновете и е спорт № 2. Цар Футбол е най-гледаният, а второто място се дели още от водната топка и хандбала.
В града има футболен и хандбален отбор, тенис клуб, тим по водна топка, както и скуош клуб. Безспорно обаче на най-голяма популярност се радва “Солнок Олай” КК, както е пълното име на отбора. Тимът е четирикратен шампион и носител на купата на страната.
Домакинствата се играят в строената по социалистическо време зала “Тисалигети” /така е наименован и целият спортен комплекс в района/, която е ремонтирана основно два пъти. Съоръжението е с 1800 места. Трибуните са непосредствено до самото игрище, което предполага страхотна атмосфера и акустика.
“Солнок” участва за пета поредна година в „Еврочалъндж”. Най-големият успех е постигнат през сезон 2010/2011, когато са домакини на финалната четворка на турнира. Поради високите изисквания двубоите са играни в по-модерната зала в съседния град Дебрецен. Миналата година клубът преминава груповата фаза, но отпада в следващия кръг.
През настоящия сезон унгарците участват и в Адриатическата лига, където имат 26 срещи. Заради ангажиментите в тези два турнира и поради сериозната им класа, местната федерация е освободила отбора от участие в редовния сезон на вътрешното първенство. Клубът получава правото да се включи направо в плейофите през март, което е още едно доказателство за способностите на нашите опоненти.
Унгарците в тима са национали на страната си, а някои от тях са натурализирани сърби. Най-голямата звезда безспорно е защитавалият цветовете на “Лос Анджелис Клипърс” в НБА американец Уили Уорън.
Собственикът на отбора е женен за сестрата на премиера Виктор Орбан. Той е смятан за най-богатия унгарец и налива сериозни средства в любимия си отбор. Отделно е уредил и пет големи спонсори, както и няколко по-малки. Приходите в бюджета само от перо “билети” са 100 хил. евро годишно! Унгарците са пресметливи хора и преди началото на сезона клубът е отчел 1400 продадени абонаментни сезонни карти!
Намеренията са до няколко години да се издигне супермодерна нова зала, отговаряща на изискванията за провеждане на най-големите турнири в Европа – „Евролигата” и „Еврокъп”, в които “Солнок” да участва.

Феновете

1600 души бяха запълнили зала “Тисалигети” за двубоя с “Рилски”. Интересът на местната общественост към „Еврочалъндж” е по-малък, отколкото към Адриатическата лига. Там отборът се представя солидно – 3 победи в домакинските си срещи и 3 поражения навън. Все още “Солнок” няма загуба у дома през сезона. На мача с “Рилски” се видя и една от причините – привържениците са 6-ият играч на “Солнок”. Те подкрепяха тима си през всичките 40 минути. Трябва да се признае, че феновете се държаха европейски и създадоха истински празник. След победата пък играчите направиха почетна обиколка и ги поздравиха.
Старшията на самоковци също обърна внимание на фактора домакинство в тази среща: “Точно тази публика не допусна преднината ни да стане още по-голяма в началото и вдигна на крака изтръпналите баскетболисти на “Солнок”. Когато домакините заиграха по-добре, техните поддръжници ги въодушевиха и подкрепата им стана още по-мощна и впечатляваща. Днес те бяха 6-ият играч на унгарците”.
Барчовски допълни, че в баскетбола голяма роля играе психиката и подобна атмосфера е безценно предимство на домакинския отбор.

Подкрепа за “Рилски”

Няколко часа преди дербито девет самоковци пристигнаха, за да подкрепят своите любимци в авторитетния дуел. Сред тях бяха и бащите на двама наши баскетболисти – Красимир Георгиев и Любомир Киров. Макар и малобройна, нашата агитка се опитваше по всякакъв начин да подкрепя любимците си и често мощни скандирания “Рилски, Рилски” озвучаваха залата. Нашенците бяха вкарали в залата и тъпан, с който да вземат страха на домакините. Клубен шал и български трибагреник допълваха арсенала на агитката.
Минути преди началото на мача към тях се присъедини и варненец, който е женен в Унгария от над 20 години. “Българите тук са на голяма почит. Много помогна за това със силните си изяви на паркета и Христо Николов-Гларуса, който защитаваше цветовете на “Солнок” преди 2 години. Местните фенове го боготворяха”, спомни си българинът.
Той добави, че по официални данни в Унгария живеят 3000 българи, но на практика са много повече. Похвално е, че си организират редовни срещи и се подкрепят по всякакви начини.

Делян Василев
Солнок – Самоков