Политика, Статии, коментари

Безнаказаност

Или колко е дълъг пътят от Катуница до Шенген

26.09.2011 17:00

Ралица Ковачева

Два дни след като България отново не стана член на Шенген, се случи Катуница. Историята е показателна, защото има и криминален, и етнически, и политически, и социален елемент, и представя една обобщена, експресивна и гротеска картина на българската реалност.

Всичко започва с „криминалния” елемент – убийството на едно момче. Това обаче провокира социалния елемент – недоволството на хората от безнаказаността, от привилегированото положение на един местен олигарх (в случая – Цар Киро). Неизбежно се добавя етническият елемент – циганите в България също са привилегировани, за тях законът не важи, докато си продават гласа евтино, можете да прочетете в стотици коментари в социалните мрежи. Политическите връзки са неизбежни – само ден по-рано стартира предизборната кампания.

И всичко това сякаш дойде като доказателство на аргументите, изтъкнати срещу българското членство в Шенген: Нямаме доверие, че в България има върховенство на закона. Затова вече пета година България е под наблюдение от Европейската комисия и пета година заключението на докладите е, че все още трябва да се работи за постигането на правова държава.

В случая “Катуница” можете да видите всичко, което липсва, за да бъде България правова държава. А то може да се определи с една дума – безнаказаност. Някой може да извърши престъпление и да не получи наказание. Някой може да заобикаля закона с години, стига да си осигури необходимото политическо покровителство. Българските граждани не са равни пред закона, стига това да устройва политическата класа. Безнаказаността в България не е просто резултат от нереформираната съдебна система или от лоша работа на полицията, тя е умишлено и целенасочено контролирана и използвана. Струва скъпо – в пари и политическо влияние, затова не всеки може да си я позволи. Но пък явната й демонстрация я превърна в цел и мечта на мнозина, подобно на мезонет в Лозенец или бентли. Безнаказаността се превърна в символ на социален, финансов и политически статус.

Няма технически критерии да се измери това явление, освен, както често припомня Европейската комисия в докладите си – с липсата на присъди по делата за корупция и организирана престъпност. Затова българските партньори в ЕС не приеха страната да стане член на Шенген просто изпълнявайки техническите критерии, а се позоваха на друг, неизмерим физически критерий – доверието.

А доверие в България като правова държава нямат не просто останалите страни в ЕС, нямат и самите български граждани. Случаят в Катуница го доказа ясно.

Leave a Reply