„Безсмъртният полк” дефилира и в Самоков

С портрети на свои близки – участници в Отечествената война, с транспарант „Безсмъртният полк” и с Георгиевски лентички на ревера се събраха на 7 май – в навечерието на Деня на победата над фашизма, пред Военния клуб /ДНА/, членовете на клуб „Малахит” – самоковската структура на руския Съюз на съотечествениците. Тук бяха и много членове на самоковския Руски клуб „Никола Даскалов”.
За подвига на руския и на другите народи от Съветския съюз в борбата срещу фашистка Германия, за победата и за военните отличия, с които са удостоявани героите, говори председателката на „Малахит” Марина Шуманова. Тя разказа и за благородното начинание „Безсмъртният полк”. Инициативата широко се разпространява не само в Русия, но и в много други страни по света.
Секретарят на клуб „Н. Даскалов” инж. Спаска Шехтова изтъкна за приноса на България и специално на самоковци за разгрома на хитлеризма. Тя подчерта, че паметната стела на фасадата на ДНА на загиналите във Втората световна война 99 души от града и района ни е издигната преди 25 години – през 1993 г., изцяло с дарения и по инициатива на Общинския съвет на Съюза на ветераните от войните. „Тихо и ненатрапчиво те са ни показали какво е истинско родолюбие, обич към роден край и човещина”, заяви Шехтова, имайки предвид загиналите герои.
Стихотворение рецитира Пенка Пенчева.
Тук бяха и председателят на Руския клуб Любен Начев, и почетният председател Димитър Йончев.
С минута мълчание и падане на колене бе отдадена почит на отдалите живота си за победата над фашизма, за една мирна Европа. Всеки от събралите се постави и цвете върху паметната стела.
Рускиня, живееща в Самоков, показа на представителя на „Приятел” портретите на 18-годишен младеж и на неговата майка. Момчето загива във войната, а на самия победен 9 май майка му получава заедно с радостната вест и страшната новина за смъртта на своя син. Много подобни трагедии е донесла най-катастрофалната война в историята на човечеството. Затова е важно да знаем и да помним цената на изстраданата победа.
От самоковските портрети ни гледаха и други жени, и младши лейтенант, и младши сержант, и много обикновени редници, изнесли на плещите си успеха в гигантския смъртоносен двубой. Момиче с войнишка шапка пък сякаш олицетворяваше мисълта, че никой не е забравен и нищо не е забравено, и че младостта и човещината, въпреки всичко, нямат алтернатива.

Тодор Попов

Leave a Reply