Зимни спортове, Новини, Спорт

Без самоковци в Световната купа по биатлон за първи път от половин век насам…

Новият сезон в Световната купа по биатлон ще премине без участието на самоковски състезатели за първи път от поне 40 години насам.
Последният наш флагман на един от най-популярните зимни спортове Красимир Анев се оттегли след края на миналия сезон, а с това сложи край и на тази уникална серия. Дебютът на Анев в стартове за Световната купа бе през 2004 г. Тогава той бе част от обещаващо поколение самоковски биатлонисти заедно с Кирил Василев и Мирослав Кенанов.
Иначе точно преди мъжкото ни трио да превземе националния отбор, Самоков бе представен още по-успешно от няколко дами – Ива Шкодрева-Карагьозова, Цветанка Кръстева, Радка Попова и др.
Преди тях пък – още от началото на 80-те години на миналия век, със ски на крака и пушки на рамо из Европа и света шестваха Спас Златев, Красимир Виденов и др.
Някои от най-големите успехи за родината ни са донесени именно от изброените по-горе самоковци: първата българска победа в старт за Световната купа при жените /Ива Шкодрева/; най-предно класираните ни състезатели в Световната купа при мъжете /четвъртите места на Спас Златев и Красимир Анев/; европейска титла /Красимир Анев/; медали от европейски и световни първенства при подрастващите /Кирил Василев и Красимир Анев/…
С нашия регион е свързано и друго голямо постижение – домакинството на Боровец на световното първенство през 1993 г.
Всичко това в днешно време изглежда като някакъв сън от далечното минало и недостижима химера в бъдещето. А настоящето е тъжно. Въпреки че в града ни функционират два клуба – “Рилски спортист” и “Боровец”, те не могат да се похвалят с многообещаващи таланти. Липсва дори масовостта, която, евентуално, би посяла основите на по-качествените резултати. Липсва обаче като че ли и цялостната връзка на самоковските деца със зимните спортове. На този фон усилията на треньорите в тези два клуба заслужават уважение.
Ако можем все пак да говорим за някаква светлинка в тунела, то тя би трябвало да бъде свързана с анонсираното обновяване на ролбана и изобщо на базата на Ридо. Дали обаче не бяха пропиляни “златни” години, в които успехите на Анев, Василев и Кенанов можеха /и трябваше!/ да се използват като магнит за привличане към биатлона на повече млади самоковци.
Надеждата, казват, умира последна. Казват още, че там, където е текло, пак ще чете…

Делян Василев

Leave a Reply