История, Култура, Новини, Статии, коментари

Белчин крие още тайни

Отклик

От името, мисля, на всички родолюбиви белчинци, искам да изразя голяма благодарност на г-н Георги Михайлов, който направи голям подарък на селото ни. Той намира в една богослужебна книга – “Октоих” /”Осмогласник”/, отпечатана в Цетине /Черна гора/ още през 1494 г., приписка с имената на наши дядовци от фамилиите Вукови и Пилищарови. Втора приписка, от по-ново време, цитирана от Михайлов, е написана от Георги Пилищаров от Белчин.
Тези открития доказват, че още преди пет века в Белчин е имало умни и образовани хора, които са милеели за селото. Гордейте се, Вуковци и Пилищаровци, заслужавате го, записани сте в историята на Белчин. Който иска да научи повече подробности, нека прочете статията на г-н Михайлов във в. “Приятел” от 5 октомври т. г.
В този ред на мисли си спомням за един случай, който ще опиша в следващите редове. Годината е 1955-а. Учителка съм в родното село Белчин. Преди да тръгна на училище, трябваше да заведа детето си при мама да го гледа. Понеже закъснявах, бързах много. Но когато стигнах до мамини, се заковах на място. Гледам насред двора голяма купчина народ. При такива случаи човек се помисля веднага най-лошото. Отворих вратницата и забързах. Това, което видях, докато вляза, наистина заслужаваше да се види. На земята лежеше паметник, голям около метър. Беше бял на цвят, като че ли вчера е правен. От средата му се разклоняваха две големи наситено зелени маслинени клончета. Някъде около тях имаше и червени ленти, а под главата, между клончетата, цифри и букви. Опитах се да ги прочета, но не можах, не бяха на български. Понеже бързах да не закъснея, тръгнах за училище, като поръчах на татко да не пипат нищо – аз като се върна, ще видим какво ще правим.
В училището, още с влизането в канцеларията, се похвалих за откритието. Мнозина изявиха желание да го видят.
Как е открит? Майка ми имаше навик, когато говори с някого, да подритва по земята с десния си крак. В този ден тя си говорела с комшийката и забелязала, че под краката й има някаква плочица. Поразровила с крака още малко, плочата се уголемила. Извикала татко и той се зачудил. Взел лопата и разкопал мястото. Паметникът бил с лице надолу, а под него сложени на кръст нож и волска или конска плоча, не си спомням вече точно.
Този именно знак така събудил въображението на баба ми, че тя започнала да плаче и да се вайка, че ни била направена магия – щяло да се случи нещо лошо на къщата и какви ли не още измислици… Започнала да убеждава татко да изхвърли намереното. Той не беше прост човек, много неща знаеше и разбираше. Как обаче се е повлиял от бабините убеждения, не знам. Много я обичаше и явно за да й угоди, взел чука и счупил намереното на много малки парчета.
Когато отидох да си взема след училище детето, срещнах татко, натоварил каруцата с тор, а отгоре нещо се белее. Погледнах и изтръпнах. Развиках му се: “Татко, какво си направил, как можа, знаеш ли каква ценност си унищожил?”
Той се оправдаваше с баба. Закара парчетата от паметника чак в Мала кория…
Но ми е чудно едно. Как този паметник е попаднал в нашия двор? По това време в Белчин имаше надгробни кръстове и плочи. Какъв е бил този знак с плочата и ножа? Може ли такъв голям предмет да се докара в нашия двор, за да се направи магия? Коя е истината?
Братовчед ми Симеон, който е сега покойник, твърдеше, че това е турски паметник и че в нашия двор и околните е имало турски гробища. Това няма да бъде трудно според мен за проучване.
Може би нашият съселянин Симеон Пешов, след като приключи с големите си проекти, ще се заинтересува и за по-малки неща. А и те може би не са малки?! Едно ново откритие ще бъде много полезно и ценно за белчинци. В района, където открихме тази старина, влиза и дворът на самия Симеон. Той се намира на 15-20 м от нашия.
Дано и други белчинци проявят интерес. За по-големи сведения около паметника може да се попита стринка ми Рада. Тя помни и други подробности, защото и днес живее в същия двор.
…Огънят прави всичко на пепел, водата завлича всичко със себе си, а написаното остава във вековете, във вечността. Гордейте се, мили съселяни! Гордейте се с името белчинец или белчинка. Имаме славно минало…

Надежда Карушева
с. Алино

Leave a Reply