Баскетбол, Новини, Спорт, Статии, коментари

БК “Рилски спортист” – един достоен победител

Играта на самоковци във финалния мач за Купата на България с “Лукойл Академик” достави истинско удоволствие дори и за неутралните зрители в залата и пред телевизионния екран. Нещо повече – присъстващите по трибуните ботевградчани подкрепиха открито самоковския състав, освиркаха тима от съседен Правец и се радваха почти наравно с не малката агитка от нашия град след финалната сирена на сблъсъка. И нямаше как да е иначе!
Когато виждаш как плеймейкърът Франк Търнър, едно баскетболно „джудже” със своите едва 177 см, намира пролука през неимоверно по-ръстовите си противници и ги прави да изглеждат изключително тромави и некоординирани… Когато един „български” американец Тони Гуджино играе по-смело от спартанец, изправен пред сганта на Ксеркса… Когато един скромен и добродушен гигант с небрежна прическа /Кори Петрос/ се бори като истински лъв в подкошието и „реве” от кеф след поредната борба и 2 т. за тима си… Когато „златният” Голди е готов да „изяде” всеки изпречил му се на пътя противников състезател… Когато един 37-годишен ветеран – Йордан Бозов, вдъхва спокойствие и увереност на съотборниците си дори и в моментите, когато е на пейката… Когато небрежно небръснатият Тристан Кери е по-концентриран от фотограф, чакащ с часове да заснеме любимата птица в точния момент… Когато един новак, един „заек” – Николай Стоянов, демонстрира огромен хъс, атлетизъм и борбеност и се чувства в „свои води” след едва двайсетина дни в компанията на новите си съотборници… Когато от пейката във всеки миг е готов да даде най-доброто от себе си, от опита си баскетболист като Тодор Тодоров… Когато има кой да попие „вкуса” на големите победи и да добие по-голямо самочувствие за годините, в които ще трябва да „носи” тежестта на подобни срещи и да помага на тима си /Дарин Иванов, Любомир Киров, Георги Бързаков, Александър Милов/…
Тогава!… Тогава знаеш, че този специален тим ще използва точния момент, за да надигне глава, да сломи съпротивата на своя по-по-най опонент и да даде надежда на българския баскетбол. Надежда, от която има нужда всеки отбор и всеки състезател – надежда, че може да бие всеки с много труд, усилия и последователна работа; надежда, че въпреки огромната си роля, парите не са всичко; надежда, че в баскетбола всичко е възможно!

Делян Василев

Leave a Reply