Култура, Новини

Бобфестът в Радуил няма да се проведе

С голямо съжаление съобщаваме, че тази година „Бобфест 2020“ в с. Радуил няма да се състои заради пандемията. Но ако желаете да изживеете едно приказно пътешествие, заповядайте на 4 и 5 септември 2021 г., събота и неделя, в Радуил на 18-ия Бобфест.

От организаторите

х х х

Приказно пътуване

Ранно септемврийско утро. Слънчо отметна пухената облачна завивка, отвори широко очи, разтърси златната си грива и се усмихна на Земята.
В къща в голям селски двор живееше баба Вера. Тя отглеждаше много животни, но неин любимец бе петелът Герчо. И сега той стана най-рано, подреди красивите си пера, разтърси червения си гребен, разходи се бавно и… скочи на оградата. Затвори очи /знаеше си нотите наизуст/ и изви такъв силен глас, че всички се събудиха и защъкаха по двора. Герчо остана много доволен от свършеното и тръгна да се разхожда важно. До алеята с латинки видя едно бяло зърно и реши да го клъвне.
– Ей, ей, Петльо, я по-полека – проговори Бобчето. – С мен ти няма да се наядеш, но аз мога да те заведа и да ти покажа нещо интересно. Аз се казвам Бобчо Бобчев Фасулков, а ти кой си?
– Аз съм Герчо Герев Златоперес и съм шеф на този двор.
– Добре, Герчо, хайде, ако искаш, да те водя на едно място, където е весело, шумно. Ще ти хареса!
– Добре, да вървим. За да стане по-бързо, скачай на гърба ми!…
Зарадван, Бобчо скочи, хвана се здраво за перата и скоро стигнаха до моста над река Марица. Герчо изненадан спря, защото пред очите му се извисяваше голям самолет, а по-надолу имаше… танк.
– Това са нашите пазачи на село Радуил. Имаме си и Бобено топче, което след малко ще гръмне и ще даде началото на празника, посветен на нас – бобените зърна. Нарекоха празника Бобфестивал и той се прави вече 18 години.
Герчо смени изненадата си с голямо учудване. На площада имаше толкова много хора – и големи, и малки, и всички те – накипрени в народни носии, коя от коя по-пъстра, по-красива. Звучеше музика, а пред читалището се виеха хора.
– Какво ухае така вкусно?
– Това е нашата бобена чорба, която радуилци приготвят и с нея гощават всички, които са дошли на Бобфеста. Хайде с мене в двора на черквата, за да те нахраним и теб…
Двамата влязоха в храма, който беше наскоро ремонтиран и тази година щеше да празнува 120-годишен юбилей.
– Хайде, Герчо, сега да те водя и до Чешмата на Хайтов, да си пийнеш сладка и студена вода. Писателят е живял и работил в нашето красиво село. Ако не си уморен, ще отидем и до някои от 13-те параклиса, построени от радуилци…
След дългата разходка двамата се върнаха в читалището, където бяха подредени изложби с картини, гоблени, снимки, резби и пр. Много интересно беше за Герчо и Музейчето на боба, в което бяха наредени покани, плакати, снимки, подаръци, оставени от гостуващите певци, музиканти, танцьори, посетили Радуил.
Уморени, но доволни, влязоха в залата, седнаха да чуят музиката и да погледат красивите танци, да послушат прекрасните песни на съставите от България и чужбина.
– Хей, Бобчо, голям празник правите! Много ми хареса и мисля догодина пак да дойда…
– Радвам се, приятелю. Ще те чакаме!
Двамата се разделиха като стари приятели – ех, нови, но вече истински и здраво свързани.

Димитрина Божилова

Leave a Reply