Култура, Новини

Бобът е цар, народът – господар…

Ако беше поръчано такова прекрасно септемврийско време, сигурно нямаше да стане. След поройния дъжд на 2 септември, който разхлади въздуха, но и много притесни домакините на Деветия боб фест в Радуил, на 3 и 4 септември природата реши да бъде с тях и им подари прекрасно време. Така традиционният празник на фасула в голямото самоковско село стана още по-хубав и по-запомнящ се и от стотиците гости, които още от ранни зори започнаха да пристигат в Радуил. Пъстри носии, усмихнати лица, деца и възрастни изпълниха площада пред местното читалище “Христо Ботев”.
Протоиерей Николай Аршинков направи освещаването. Събралите се бяха приветствани от председателката на Общинския съвет Лиляна Янкова, която поднесе и поздравителен адрес от името на кмета на общината Ангел Николов. Сред присъстващите бяха депутатът Цветан Сичанов, зам.-кметът на общината Васил Сайменов, общински съветници, кметът на Радуил Иван Андреев. Участие в празника взеха и бившата световна шампионка на висок скок Йорданка Благоева, организаторката на популярния фолклорен фестивал в Родопите “Белинташ” Венета Чингарова и др.
Когато бобеното топче гръмна и стресна птиците, на площада се изсипаха кукерите от Челопеч. Те разиграха своите камили, мечки, дяволи и страшилища, с което освободиха селото от зли духове и празникът можеше да започне. Гостите подариха на местния музей на боба и своя кукла – кукер, изработен от боб, кожа и пера.
Преди да се пренесат в читалищния салон, домакини и гости разгледаха изложбите, подредени в читалището и кметството: модерна живопис на самоковския творец Хрим Христовски, многобройни дърворезби и макет на гатер на радуилеца Велян Захариев, живописни пейзажи на сливналията Борис Дамянов, фъкани картини на софияно-радуилката Силва Витанова, рисувано стъкло, батик /рисувана коприна/ и топено стъкло на Радка Вацева от София, икони върху камък, писани кратуни и керамични късметчета на Галина Тодорова от Пловдив, гоблени на Валентина и Мариела Борисови от Радуил, дърворезби на Иван Луджов от Долна баня, женски образи на Димитрина Божилова и не на последно място – плетивата и бродериите на сръчните радуилки, разнообразени и допълнени от писаната стъклария на Юлия Иванова.
На място показаха своето майсторство – плетене /тъкане/ на ръка, жени от пазарджишкото село Паталеница. Имаше и карикатури на наши и чужди автори, включително серия на тема “Адам и Ева”, подарени от Дома на хумора и сатирата в Габрово.
Голям интерес предизвика кулинарната изложба. Красивите и вкусни бобени специалитети затрудниха сериозно журито. Председателят Пеньо Иванов, съорганизатор на АРИЗ-7, “Пъстра трапеза” – София, и колегите му след дегустациите определиха първо място за салата с боб и наденица на Мария Караиванова, второ – за зелника на Лиляна Гръчка, трето – за рилския специалитет на Малинка Златкова. Поощрителни награди заслужиха Лазарина Маникатова, Лиляна Николова, Мария Палчова и Юлия Иванова.
Публиката пък даде първото място на тиквата с боб на Красимир Ангелов, второто – на погачата на Ирина Кузманова, а третото – на изделията с боб на Йорданка Щерева.
Наградите бяха осигурени от фирма “Родопея” и “Пъстра трапеза”. Силно впечатление направиха и вкусотиите, приготвени от гостите от кюстендилското село Таваличево.
Имаше и състезание по надяждане с боб. Пеньо Иванов бе приготвил казан с много вкусен, леко лютив и доста горещ боб, макар и не радуилски. Надпреварата бая озори двайсетината смелчаци, които се поизпотиха с лъжиците и дълбоките паници. Пръв лапач се оказа танцьор в състав “Чинарче” от софийското Казичене.
Когато на сцената започна истинската програма с музика, песни, танци и обичаи, никой не усещаше колко бързо минават часовете. През двата дни се изявиха хорове и групи от София и Софийско, от Пернишко, Кюстендилско, Пловдивско, Карловско, Пазарджишко, Разложко, от Сандански, от почти всички самоковски села и пр. Участниците свириха, пяха и играха с огромно желание, а публиката ги подкрепяше с бурни ръкопляскания. Всички се радваха на това пъстро колело от танцьори, певци и музиканти, което доказваше още веднъж, че духът български, въпреки всичко, е жив.
Вечерта, до среднощ, се виха хора под звуците на оркестър, настроението бе приповдигнато.
Всички изпълнения бяха “зорко наблюдавани” и от еднометровата дървена скулптура на златен боб, издялана и подарена на празника от майстор Велян. Пред църквата пък гостите се спираха, привлечени от голямо табло, на което се запознаваха с 11-те параклиса в Радуил. Таблото бе дело на местните ентусиасти-родолюбци Никола Караиванов, Костадин Петров и Георги Угринов. Вътре в църковния двор два дни къкриха казаните с боба, пръскаха уханна пара и приканваха гостите да го опитат. Гостоприемни радуилки посрещаха и гощаваха посетителите с “боб на корем”. Неуморими бяха опитните готвачки от селото Стефана Нешева, Василка Чомпалова и Цветанка Илиева.
Докато в салона се пееше, навън се чуваше музика и всеки можеше да поиграе на широкия площад. Озвучаването бе дело на Христо Станков от столичната фирма “Нестия”.
Не беше лесно сред всичките 52 състава с над 1500 участници и повече от дузина индивидуални изпълнители да се отличат най-добрите. Решението на журито: проф. Иван Тодоров, фолклорист, Величка Стамболова, народна певица, и Здравко Георгиев, хореограф, беше: статуетката “Златен боб” се присъжда на фолклорен ансамбъл “Родолюбие” от Кюстендил. С медали “Златен Фасулицър” се окичиха ансамбъл “Горнополска песен” от дупнишкото село Овчарци, група от с. Струма, Санданска община, женският тригласен хор “Златолира” от Златица, танцов състав “Средногорска жарава” от Панагюрище, трио “Омана” от Пазарджик, ансамбъл “Люлинци” от София, група от пазарджишкото село Капитан Димитриево, хор “Златна есен” от Пазарджик и женската група от Говедарци.
Наградата на публиката бе дърворезба “Златен боб”. Зрителите и слушателите класираха на първо място детския танцов състав от пернишкото село Драгичево, на второ – ансамбъл “Чинарче” от Казичене, а на трето – мъжката група от Маджаре. Поощрителни награди имаше за кукерска група “Златното руно” от Челопеч и за фолклорната група от Таваличево.
Много емоции, приятелски прегръдки, нови връзки и доброжелателност изпълваха празника. Песните и танците бяха украсата на боб феста, който догодина ще духне 10 свещички за своя юбилей. За него още отсега дадоха заявки някои от съставите. Всички групи получиха скромни подаръци, грамоти и дипломи, изработени от Валери Александров, новия брой на в. “Радоил”, голяма снимка с най-интересните обекти в селото, неговата емблема, плакат на празника и комплект иконки от местната църква.
Самият фестивал е създаден в самото начало на новия век от Георги Божилов-Гебо. След неговата кончина съпругата му Димитрина Божилова продължава благородното начинание. Тази година Община Самоков подпомогна проявата с 3000 лв. Подкрепа оказаха и кметството в Радуил, читалището, търговската кооперация и църквата в селото.
Димитрина Божилова
Любомир Кузев
Снимка: Л. Кузев

1 Comment

  1. Quite! This was a very amazing article. Thanks for the supplied data.

Leave a Reply