„Божан, Петър и Павел” или пътищата, които избираме

Отклик

„Така е тръгнало и така ще върви – ридае душата на стария Герак – няма да стане по-добре. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя”.
Това е тъжната констатация на спектакъла „Божан, Петър и Павел” на драматичния театър в Ловеч /на самия Международен ден на театъра на 27 март в читалище-паметник „Отец Паисий”/. Странен спектакъл по повестта „Гераците” на Елин Пелин. Но класиката винаги е жива!
И затова създателите на спектакъла и режисьорката Снежина Петрова и актьорите точно се придържат към текста на повестта.
Това е вик на болка към общество, в което се разпадат моралните ценности, където властва отчуждението и героите, които то създава.
Божан – с неговата неизмерима алчност.
Петър, чието безхарактерно добродушие потъва в пиянството.
Павел – загубен в отровните изкушения на модерния град.
И старият Герак – Йордан, който не може да спре това разрушение, сриващо неговия свят с всичките традиционни ценности – любов към земята, към дома, към ближния…
И бездушието, смазващо беззащитната Елка…
„Дяволът ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото”.
Тъжна картина. Като че няма светъл лъч. Може би само децата Йовка и Захаринчо с чистите си сърца дават надежда за бъдещето.
Но Елин Пелин ни дава и кураж:
„Аз познавам добре страданието. То вдига високо духа, като го тегли с върва за шията”.
Ловешкият театър заслужава уважение за това събитие. Защото се е обърнал към сериозна литература с актуално послание към обществото. И защото това е великата мисия на театъра.
А „Гераците” означава „гнездо на соколи”, това старинно българско название, изчезнало в модерната реч.

Антония Бояджиева