Новини, Статии, коментари

Болна си, а? – спомен за баба Ванга

Пиша този спомен по повод молбата на мой колега от ЖП института в София. След завършването на обучението се позагубихме. Докато беше жив Андрей Русинов, се събирахме на 4 години из големите градове – Пловдив, Варна, Русе, Плевен, а най-напред в София. След това връзките ни се загубиха напълно. Част от моите колеги останаха в БДЖ, други – като мен, хванаха пътя си по други посоки.
Какво нещо е телепатията! Изведнъж ми се явиха другарите, с които си устройвахме шеги – така наречените щуротии. Един от тях бе Николай Симеонов- Кайо, Кмета на Сторгозия. Малко пълничък и леко тромав. Предварително се бяхме наговорили да го излъжем да влезе в един от т. нар. войнишки гардероби. Влезе той и ние го заключихме. Дълго се моли да отключим, а ние се късахме от смях.
Тъкмо си спомних всичко това и телефонът ми иззвъня. Непознат глас. Почна да ме пита за разни минали работи, но аз не „включвах”. Изведнъж в слушалката прозвуча боботещ глас:
– Ей, македонец, Кайо Кмета е насреща! Как си, какво правиш?
Разговорът прие приятелска насока и се завъртя около спомените.
По едно време усетих отсреща известно неспокойствие.
– Казвай, Кайо, какво те вълнува?
– Искам да ти гостуваме с жената, но се чудим дали ще можеш да уредиш една среща при баба Ванга?
По това време най-верен приятел на баба Ванга беше мой селски – бай Благой Терзийски. Срещите той уреждаше без проблем и аз бях доволен.
– Идвайте, проблеми няма!
На другия ден те пристигнаха. Погостуваха. Разведох ги из хубавия парк в Сандански и те останаха много доволни. Следващият ден бе за срещата. За всеки случай се обадих на кмета на Петрич д-р Илиев. Така или иначе въпросът бе уреден. Пристигнахме на Рупите. Народ, както винаги, си имаше. Нашият ред след малко ходатайство дойде и ние се упътихме по пътеката. Те двамата влязоха, а аз, като че ли по традиция, останах отвън, на пейката, да ги чакам.
Не знам какво са си говорили в началото, но по едно време чувам висок глас:
– Болна си, а? Виж каква бочва си! Все не ти стига яденето! Само гледаш да се натъпчеш. За друго ич не мислиш! Ич не те интересува!
Гласът на Ванга малко позатихна. Не разбрах какво е казала, но след малко чувам:
– Нищо ти нема! Земи да работиш и по-малко да ядеш! Болна, а? Болестта ти е в яденето и ленността. Огледай се, ма! Виж, само мажо ти е болен, а тръгнал като мечка да те води. Той е с болно сърце. Грижи се за него, оти ке пукне. Разбра ли?! Да се благодарите на кмето. Заради него ви приех. И да кажете на журналистчето да иде при него, да го черпи поне едно кафе!
Последните думи всъщност не бях чул. Видях само омърлушените лица на двамата.
Бях преполовил пътя за Сандански, когато Кайо каза за поръката на пророчицата. Отложих отиването, което така и не се осъществи.

Стоян Харизанов
бивш главен редактор на в. „Санданска трибуна” – гр. Сандански

Leave a Reply