Култура, Новини

Бони Милчева, певица и водеща, пред “Приятел”

Ако зажалиш…

Бони Милчева, певица и водеща, пред “Приятел”

Ако зажалиш някой ден… за младост, за първа любов и за толкова много други хубави неща, спомни си текстовете на старите градски песни. Тези песни, които пълнят душата на преживелите красиви мигове хора. Изпълняват ги много певци и певици, но аз познавам една от тях, която е посветила живота си на старата градска песен, а води и предаване по телевизия СКАТ.
С Бони Милчева се срещаме точно в първия ден на пролетта. Тя е родена в София. Както казва, любими са й всички градски песни и всички цветя, дори тръните и бодлите. Обича автобиографиите на велики художници, а от писателите най-много цени Балзак. Обожава филмите, в които играе София Лорен. Любимото й ястие пък е агнешко със спанак.
Много неща още обича тази изключително нежна, чувствителна, усмихната и любвеобилна жена – истинска дама, без чувство на звездомания, просто много земна. А сложи ли на главата си една от ония шапки с пера, цвете или воалетка и запее, се превръща в най-жадуван блян за мъжете.
В малкото си свободно време… събира корени от дърветата, от които прави различни фигури – вдъхва душа на сухите клони, съживява с много любов мъртвата природа. После красиво изработените предмети подарява на приятели…

– Бони, от кога пееш?
– От много малка, но на професионално ниво започнах, когато бях на 19 години и станах певица в ансамбъл „Маяковски” към тогавашния Комитет за българо-съветска дружба. Обичам песента и си пея по всяко време. Слушам с удоволствие и класическа музика.
– А какво те привлече в Държавния музикален театър „Стефан Македонски”?
– Влечението ми към песента и желанието ми да пея оперетни арии. Обиколила съм света със сборен хор за оперно пеене. Публиката в Италия, Испания, Франция, Португалия и други страни ни изпращаше с много цветя и ръкопляскания. 17 години отдадох на сцената – тя ми даде много и аз съм изключително доволна от този период.
– А какво те свързва с „Гамбринус”?
– Много години учех и пеех с оркестър „Гамбринус”, кръстен на името на чешка бира. Оркестърът беше много известен и обичан от българите, но за жалост вече не съществува.
– Коя е най-скъпата ти награда?
– Имам много награди, но най-мила ми е първата – от фестивала „Златен кестен” с песента „Магазинче на кюше”. Имам и две други много скъпи на сърцето ми „награди” – двете ми внучки. Много ги обичам, грижа се за тях, радвам се на успехите им. Искам да вървят по своя път и да бъдат добри, честни, човечни. Дано са взели нещо и от мен.
– Дали младите обичат вашите песни?
– Сигурно. На концертите ни, а и в телевизионните предавания са идвали млади хора, дори са си купували наши дискове. Скоро излезе моят нов диск „Пей, сърце”. Той съдържа 21 песни, които според мен просто галят душата и сърцето.
– Откога си всъщност в телевизията?
– От 2003 г. всяка събота от 12.45 ч. Вече девет години непрекъснато сме в ефир. Гостуват ни много и различни състави от цялата страна. С Тодор Върбанов работехме досега и се справяхме, мисля, много добре. Но от тази година всеки от нас пое по свой собствен път. Аз ще продължа работата си като водеща, въпреки трудностите и напрежението, защото без тази тръпка животът е сив, скучен, еднообразен, безинтересен. Всичко това ме амбицира и вдъхновява за нови и нови срещи със старата градска песен.

Абсолютно съм сигурна, че Бони ще продължи да пее и да твори, докато е в състояние да прави всичко това с много любов и себеотрицание. Завършвам с нейния девиз: „Вярвай, че нещата винаги се подреждат и се получава така, както искаш”.

Димитрина Божилова

Leave a Reply