Баскетбол, Живот, Новини, Спорт

Бранко Миркович: “Оставям много приятели тук, надявам се един ден да се върна!”

Снимка: Ивайло Андреев

Бранко Миркович е роден на 5 октомври 1982 г. в Белград, Сърбия. На баскетболната площадка се изявява като гард, висок е 189 см, тежи 85 кг. С изявите си в БК “Рилски спортист” той се превърна в абсолютен любимец на самоковската спортна общественост. В кариерата си е играл още за “Лукойл Академик” в България, както и в първенствата на Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина.
На 2 юни сърбинът бе избран за играч на сезона от привържениците на отбора, а президентът инж. Петър Георгиев му връчи специална купа за цялостен принос към клуба.

– Бранко, как избра баскетбола?
– Стана случайно. Когато бях на 10 години, съученик ми предложи да отидем на една тренировка. Така започна всичко. Впоследствие обикнах играта и вече тя е неразделна част от живота ми.
– Какво ти е мнението за изминалия сезон?
– Това бе успешен сезон за нашия клуб. Началото бе трудно – имаше много нови момчета в отбора и ни бе нужно време да се сработим. След това всичко си дойде по местата. Особено важна за успехите ни през сезона бе великолепната атмосфера вътре в клуба – бяхме приятели и си помагахме както на терена, така и извън него. Това ни помогна и ни сплоти като колектив.
– Какво мислиш за нивото на баскетбола в България?
– Този сезон бе много високо. В първенството участваха някои много класни чужденци. Самият факт, че “Рилски” и “Балкан” достигнаха до пети мачове срещу “Лукойл” и “Левски” говори много. Всеки отбор излиза на площадката и се раздава на максимума от възможностите си, получиха се и някои изненади.
– Как се разбираш с ръководството на клуба?
– С треньора Росен Барчовски се познаваме отдавна и съм много доволен от взаимната ни работа. Надявам се и той да се чувства по същия начин. Като цяло организацията в клуба е на висота и само мога да благодаря на моите шефове, съотборници, на медицинския екип. За мен бе удоволствие да работим заедно.
– Кои постижения смяташ за връх в кариерата си?
– Когато бях в “Лукойл Академик”, станах шампион на България и играх в Адриатическата лига. Смятам, че по това време играех много добър баскетбол, а и срещнах много качествени опоненти. Разбира се, никога няма да забравя и спечелването на Балканската лига с “Рилски”! Атмосферата в залата бе неописуема… Настоящият сезон също ми донесе много радости – извоювахме три бронзови медала от трите турнира, в които участвахме.
– Спомена за атмосферата в “Арена Самоков”. С какви чувства се разделяш със самоковската публика?
– В Самоков изкарах няколко незабравими години, в които имахме и успехи, и спадове. Изключително съм благодарен на привържениците на тима, които винаги подкрепяха мен и отбора. Особено се чувстваше тяхното “рамо” в най-трудните и важни двубои. Оставям много приятели тук и се надявам един ден да се върна.
– Какво предстои за теб след края на сезона?
– Все още не съм решил. Нямам яснота около бъдещето си, но на 99 % напускам Самоков.
– Какво ще кажеш на децата, които се занимават с баскебол?
– Баскетболът е голяма любов, но изисква и много жертви. Мисля, че с много труд и максимално влагане на усилия на тренировките всеки малчуган може да се докаже.
– Практикуваш ли друг вид спорт?
– Обичам да спортувам. Играя футбол, тенис на корт. През зимата карам ски, качвам се и по пистите в Боровец. Може да се каже, че спортът е в кръвта ми.
– Няма как да не те попитам за живота в България и Сърбия?
– Не виждам особена разлика в начина на живот в двете страни. Хората са приятни и отворени, обичат да се забавляват. Приличаме си по манталитет и характер, все пак сме балканци.

Разговора води:
Делян Василев

С президента на клуба инж. Петър Георгиев. Снимка: Ивайло Андреев

Leave a Reply