Новини, Образование

Будителите и днешният ден – ученическо творчество

Силвия Тоскова

Защо го имаме този празник?
Защото имаме „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, създадена 1762 г., с която този велик българин за първи път събужда националното самочувствие и гордост. В тази малка книжица той показва пред света, че българите са мъдър и славен народ, че имат подвизите на цар Симеон и цар Иван Асен ІІ, че първи сред славяните се сдобиват с писменост и книги на своя език.
Паисиевата „История” се превръща в идейна програма и устрем към национално възраждане и зов за национално самоосъзнаване.
Същинската част на творбата започва с предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тази „История”. Самият Паисий казва: „Написах я за вас, които обичате своя род и българско отечество и обичате да знаете за своя род и език!”
Но как се променя възхваляващият и мил тон с укорителен и осъдителен към тези, които не говорят и се срамуват от своя български език и история.
Риторичните въпроси на Паисий към тях показват упрек и гняв, болка и срам.
„О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език?”
Или друг пример: „Ти, българино, не се мами. Знай своя род и език и се учи на своя език!”
Само тези въпроси, съдържащи и отговорите, са достатъчни от Паисиевата история, за да си отговорим на въпроса: Трябва ли да съхраним и запазим този празник, който идва от Българското възраждане на Паисий Хилендарски до нашите дни на информационни технологии и интернет пространство, и в бъдеще? Отговорът е – да, трябва! Трябва днешните българи да отдават нужната почит и уважение към първите будители, към човека, който казва, че познаването на историята е не само полезно, но и твърде потребно. Ето защо тази книга, написана с много труд, е толкова скъпа и ценна. Ето защо тя е послание за бъдещето и гордост от миналото на народа и езика ни.
Затова и тази малка книжица има толкова разпространители и последователи. Като първият – Софроний Врачански, който сам пренаписва историята и следва идеите на Паисий. Като следващият последовател – Христаки Павлович – учител и просветен деец, с първото печатно издание на Паисий, като първия български учебник – т. нар. Рибен буквар на Петър Берон, първото светско училище в Габрово, открито от родолюбеца Васил Априлов.
Велики българи допринасят за модернизацията на страната ни и Европа от времето на Паисий та до наши дни, когато България влезе в ЕС.
Трябват ли днес, на съвременна България, будители като Паисий Хилендарски и Софроний Врачански? Разбира се, че трябват. През всяка историческа епоха има хора, които придават облик на страната, ценят и увековечават постигнатото от миналото, пренасят направеното в бъдещето.
Изучавайки българския език, популяризирайки родната култура, рекламирайки богатото тракийско наследство, българската природа и традиции и спазвайки европейските ценности, българите стават част от европейската и световната цивилизация. Европа и светът откриват България именно чрез труда, интелекта и таланта на даровити българи. Те са съвременните носители на българския дух и самочувствие. Те са всички тези известни и неизвестни днешни наши сънародници, живеещи и работещи в България или в различни краища на света. Хубаво е, че ги има и че са много. Благодарение на тези хора светът знае за България!

Силвия Тоскова
СОУ „Отец Паисий”, 7-а клас

———————————————————————————————————————————————-

Ирен Ихтиманска

Дори в днешно време будителите да са по-малко, все още ги има сред нас. Според мен днес учителите са будители, защото те ни учат на добро, да бъдем добри един с друг. Будителите са като родители за нас, те ни подтикват към изучаване на родния език и на всичко българско. Те са хората, които най-много вярват в народа.
Кои са били първите будители? Кирил и Методий, св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Добри Чинтулов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов… Това са само малка част от нашите народни будители.
Будители са просветените църковни и революционни дейци от времето на Българското възраждане – 18-19 в. Към будителите можем да прибавим и всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и други културни апостоли, макар и често неизвестни за хората, които допринасят с делата си за духовното израстване на България.
Какви са будителите? Будителите са хора, които през целия си живот са допринасяли с труда и ума си за развитието на България. Будителите от древността са ни дали писмеността – нещо, без което не можем и до днес. Те и техните следовници са допринесли много за развитието на нашия език и култура. Прекланяме се пред тези, които запазиха традицията и я предават от поколение на поколение.

Ирен Ихтиманска
СОУ „Отец Паисий”, 7-б клас

Leave a Reply