Култура, Новини, Статии, коментари

Будители всеки ден. И у всеки…

Позиция

Наскоро бе Денят на народните будители – 1 ноември. В навечерието на паметната дата проявите, посветени на нея, бяха като че ли повече от всеки друг път. На срещи, концерти, шествия и пр. бе отдадена заслужена почит на духовните ни първенци от миналото. Почетени бяха и съвременните будители.
Всичко това е хубаво и би трябвало да е така. Но замисляме ли се дали с участието си в тези и други подобни изяви не си правим понякога своеобразна индулгенция за това, че честваме сега възрожденците, а през годината я сме спазвали техните завети, които сега охотно слушаме, я не…
Будители са ни нужни и днес. Но добре е да помним по всяко време тяхното дело и тяхната жертва. Потребно е във всеки ден от годината вътре в нас да живее частица от оня невероятен дух на Фотинов и Карастоянов, на митрополит Авксентий и Станислав Доспевски.
Защото не можем вечно и само да разчитаме на будители. Един малък будител трябва да има у всеки от нас. И той да буни съвестта и ума ни не само в един ден на предпоследния месец от годината.
Нужни са ни не само огънят, пламъкът, но и постоянството /иска ми се да напиша специално тази дума с главни букви/, всекидневната битка не само за хляба, а и за морал и обществена справедливост. И още – стремежът за обединени действия, защото практиката показва, че поединичното „спасение” не води до никъде. Четвъртвековният опит на новата ни демокрация категорично доказва това. Онзиденшният 10 ноември ни подсеща.
Или както го е казал Захарий Зограф – пак самоковски възрожденец и истински будител: „нашио болгарский род обикновено има несогласието и затова общите работи мъртви лежат.”
Може би трябва да се замислим по-сериозно над тези думи, написани от ненадминатия живописец преди повече от век и половина.
За да не си повтаряме повече насаме и в компании добилата гражданственост „поговорка”: „Тежко на народ, който има нужда от будители”…

Тодор Попов

Leave a Reply