Новини, Читателски, Шарен свят

Бях си загубила говора, от носа ми потече кръв…

В броя си от 18 юли в. „Приятел” публикува съобщение за сблъсък на микробус от София с ТИР. Вчера ви представихме патилата на Александър Бонев. Днес за тежкия инцидент споделя друг участник по неволя в него.

На 17 юли реших да си тръгна по-рано от София, защото се задаваше буря. Но било писано на мен и на другите пътници в микробуса, потеглящ от София за Самоков в 16.30 ч., да изживеем един зловещ момент. Малко преди голямата укрепителна стена на завоя за „Рибката” бяхме направо пометени от един ТИР.
Бях заспала и в момента, когато отворих очи, задната част на ремаркето на ТИР-а, подхлъзвайки се на мокрия асфалт, ни удари така жестоко, че аз, а и други от пътниците изхвърчахме почти на пътеката между седалките. Чувах крясъци, а когато погледнах, видях, че всички стъкла на буса са станали на сол. Стъклените частици бяха по главите, по лицата, в ушите, в джобовете, в чантите и навсякъде около нас. Имаше хора с порезни рани. Шофьорът разтревожено питаше дали има загинали. Като разбра, че няма, слезе и започна да говори по телефона.
В този момент усетих, че ми тече кръв от носа, от бузите и от ръката. Рамото и гърдите ме боляха много, защото те бяха поели удара като с каменарски огромен чук. Улових се, че не мога да говоря – бях си загубила говора. Не отговарях нито на шофьора, нито на момичетата, които ми даваха кърпички да си бърша кръвта.
Полека слязох да видя буса откъм ударената страна и отново усетих страх – целият беше разпран, а точно където седях аз, бе хлътнал навътре.
Много не съм вярваща, но си помислих, че Господ ни е помогнал! Прекачиха ни в друг бус и се прибрахме, за да сънуваме и през нощта този страшен момент.
Мога да твърдя, че шофьорът ни караше внимателно, защото преваляваше дъжд, шосето бе мокро. Шофьорът на ТИР-а караше бързо, затова и ремаркето се е подхлъзнало на завоя и ни е ударило.
Дано на никого не се случва това, което преживяхме ние.
Какъв парадокс – инцидентът стана на 17-и, седми месец, към 17 ч. Седем е любимото ми число – може би това ни е спасило…

Димитрина Божилова

Leave a Reply