Валентина Клисарска разказва за Москва – градът, който вдъхновява света

Валентина Клисарска, ученичка в ПГ „Константин Фотинов” /12 клас/, паралелка с природоматематически профил, посети наскоро Москва като победител в Единадесетия национален ученически конкурс „Не се гаси туй, що не гасне” /категория „Реферати”/. Валя бе част от група, в която участваха и най-добрите в останалите категории.
Конкурсът, организиран от Национално движение „Русофили” и спонсориран от фонд „Русский мир”, бе посветен на 180-годишнината от рождението на Васил Левски и на 140-годишнината от началото на Руско-турската Освободителна война. Рефератът на Валентина е бил на тема „Принос на български учени в космическите програми”.
Тук поместваме разказа на самоковското момиче за посещението му в руската столица.

Писах реферата посред нощ – така си бях решила, докато не го напиша – да не лягам!… Въобще не предполагах, че мога да спечеля такава висока награда. Наистина много се зарадвах на възможността да посетя Русия.
Благодарна съм, че съдбата ме събра с победителите в другите категории на конкурса – Неделина Пенчева от Разград, Павела Петрова от Велико Търново, Ивелин Илиев от Свищов и Емвер Меков от Мадан. Наш ръководител бе Веселина Милушева, учителка от Разград. Всички се сприятелихме, но за това – по-късно.
Екскурзията ни се състоя през август. За два часа със самолет стигнахме от София до огромното летище с 6 терминала в Москва. Там ни чакаше руснакът Валерий, който бе нашият екскурзовод. Настаниха ни в комплекс „Измайлово”, в 4-звезден хотел – „Алфа”. Пристигайки там, бяхме буквално онемели от големите мащаби на абсолютно всички сгради, които видяхме в руската столица, включително и на нашия хотел! Чувствахме се като най-големите късметлии някога…
Сутринта закусвахме на блок маса. Изборът за ядене бе изключително труден, но решихме да пробваме националните руски деликатеси, като започнахме с блини и пирожки.
Програмата ни беше доста натоварена, защото за няколко дни трябваше да видим всички най-големи забележителности на Москва, а разстоянието от една до друга от тях не беше никак малко.
Вълнуващата ни разходка започна от Врабчовите хълмове, където видяхме Московския държавен университет „Михаил Ломоносов” и неповторимия стадион „Лужники”.
В Поклонная гора, където се намира Паркът на победата, ни направиха впечатление танковете и други уникати – спомен от Втората световна война. Поклонная гора е едно от най-високите места в Москва и има голямо стратегическо значение – оттам и изгледът към руската столица е най-добър.
Когато се качихме на Московското метро пък, то ни изуми със своята естетика. Почти всичко беше позлатено, а за много от паметниците има сказание, че докосвайки ги, могат да сбъднат всяко твое желание.
Видяхме и едни от най-високите сгради в Европа: Mercury Citу, Capital City Moscow Tower, „Набережная”, двореца „Триумф” и много други. Колкото повече ходехме, толкова повече се изумявахме от огромните мащаби на руската столица и на строителството там.
Разгледахме и Большой театр – един от най-престижните театри в света, докато накрая стигнахме до Червения площад, който така много очаквахме да видим. Там бяхме озарени от храма на Василий Блажени. Наоколо са Мавзолеят на Ленин, Историческият музей, а отстрани се подаваше Спаската кула, загатвайки за Кремъл.
В прочутия ГУМ /Градски универсален магазин/ изядохме първия си руски сладолед, от който останахме очаровани.
Край гроба на Незнайния воин изчакахме смяната на караула пред Вечния огън. Не забравихме да се снимаме и в точката, определена за център на Москва – „Нулевой километр”.
Първата забележителност, която посетихме през втория ден, бе Третяковската галерия. Спряхме се пред шедьоври на руски и чуждестранни художници, пред портретите на знаменити поети и писатели – Пушкин, Гогол, Достоевски…
По-късно вече бяхме в Кремъл. Там са разположени не само президентството, правителствени и други сгради, но и много културно-исторически паметници от национално и световно значение: храмовете Успенски събор, Благовещенски събор, Архангелски събор; „Цар Пушка” (най-голямото оръдие, което никога не е стреляло), „Цар Камбана” (най-голямата камбана в света, отлята за Успенския събор в Кремъл, която никога не е звъняла)…
Два часа се возихме с корабче по река Москва, като слушахме приятна руска музика и се наслаждавахме на прекрасната панорама на столицата на Русия.
През третия ден посетихме Коломенское – някогашно село, сега квартал на Москва, бивша царска резиденция. Там са родени знаменити владетели – Елисавета Петровна, Иван IV Грозни… С развлекателно влакче се разходихме покрай двореца, научавайки много интересни исторически факти.
Разгледахме и Музея на авиацията, където са и паметниците на първия мъж и на първата жена, излетели в Космоса – Юрий Гагарин и Валентина Терешкова. Показан ни бе макет на първата ракета, с която Ю. Гагарин е излетял – „Восток”. Посетихме и музея „Космос”.
Ето, че дойде и последният ни ден в Москва. Нашият екскурзовод Валерий ни заведе на една от най-известните улици в руската столица – „Арбат”. Разхождахме се дълго, като си припомняхме всички хубави моменти през тези няколко дни, изпълнени с толкова много хубави емоции, които, сигурна съм, никой от нас няма да забрави…
За финал ще разкажа за нещата, които ми направиха огромно впечатление в Москва.
На първо място, руснаците са големи патриоти – няма например кафе или каквото и да е заведение, което да не е именувано на кирилица.
Архитектурата на много сгради е в т. нар. Сталински стил и те трудно се различават една от друга.
Всичко се поддържа чисто и постоянно се реставрират стари сгради. Дори в процеса на реконструкция сградите са покрити със специални съоръжения с оглед на безопасността и да не загрозяват околната среда.
Спазват се правила, слушат се главно национални песни, историята не се забравя, руският дух живее у хората.
А най-хубавото от всичко беше сприятеляването ми с тези няколко наистина уникални млади хора, с които конкурсът ни запозна. Това направи екскурзията ни още по-незабравима.
Макар да беше кратко, пътешествието ни остави куп хубави емоции, зареди ни с много позитивна енергия, научи ни да мислим по-мащабно и да продължаваме да влагаме усилия за постигането на това, които искаме, защото, както видяхме, всичко е постижимо.
Всеки наш труд, рано или късно, се възнаграждава. Никой не знае в кой момент животът ще го награди за положения труд, а наградата може да е толкова голяма, че да не може да излезе от паметта му цял живот.