Валентина Петрова: “Най-щастливият човек не е този, който няма проблеми…”

Валентина Петрова

С Валентина Петрова разговаря Яна Василева

Животът днес

Валентина Петрова има, по думите й, страхотно семейство – прекрасни родители, брат, а отскоро и снахичка, чудесен съпруг и син на годинка и 3 месеца.

– Как минава един ваш ден?
– Синът ни събужда много рано – в 6 ч. Разбира се, няма начин и двамата с татко му да не станем, за да бъдем публика на цялата му програма от танци, номера и хитринки. До 7 ч. трябва да сме готови за излизане, тъй като и двамата ходим на работа, а детенцето го гледа моята майка, без която, честно казано, не бихме се справили. След работа задължително обикаляме всички детски площадки, прибираме се, вечеряме всички заедно и се приготвяме за сън. В дните, в които сме почивка, обичаме да ходим на Маджаре, където родителите ми имат къща – сред природата и прохладата бягаме от ежедневието.
– Какво пазарувате?
– Обичам да готвя. Обичам и да пазарувам, обикновено след работа – продукти, които ще са ми необходими за приготвяне на вечерята. Плодовете и зеленчуците са неизменна част от всяко пазаруване.
– Каква бе последната покупка за вас лично?
– Като всяка жена и аз обичам да се глезя. Купувам си често козметика – и нужна, и ненужна… Последната ми покупка лично за мен бе рокличка в светло зелено с много красиви пайетки.
– Кой ви е най-големият проблем?
– Проблемите са ми като на всяко средностатистическо семейство – бъдещето на децата върви ръка за ръка с финансовия проблем. Все се опитвам да гледам оптимистично, да мисля, че градът ни е достатъчно добре уреден и че за всекиго има по нещо, с което да се занимава и от което да се изхранва. Мисля, че винаги има изход.
– А проблемът на страната?
– С оглед на ситуацията в момента не бива да оставам без позиция, но по принцип не разбирам от политика и не се интересувам. Проблемите на страната не са никак малки и изискват внимание и реакция. Но да се върна на града – трудно се реализират младите хора. Тъй като наскоро се сблъсках с това – проблем са и местата в детските градини. Мисля си – дали проблемите са на града или всичко идва от самите нас? Ние, хората, обичаме да си усложняваме живота, а всичко е толкова просто! Проблемите на града с малко усилия и желание можем да си ги решим сами.
– Коя беше последната ви стресова ситуация?
– Стресова ситуация… Не знам. Аз съм много спокоен човек и умишлено избягвам всеки и всичко, което ще ми внесе негативизъм в деня. Стресовите ситуации според мен си ги създаваме сами, ненужно…
– Кога за последно ходихте на гости?
– На гости ходим рядко – при родителите ми и у приятели. По-скоро се събираме навън – така не ангажираш никого и не създаваш неудобства. Съпругът ми е много контактен – има страшно много приятели, страхотни хора. С моите приятелки пък сме изкарвали чудесни вечери.
– С какви хора обичате да общувате?
– С няколко приятелки просто обожавам да се срещам. Те са много позитивни, а аз от това имам нужда след ден, изпълнен с напрежение и дилеми. Харесвам усмихнатите хора – всеки има проблеми, неизбежни са, но няма нужда да натоварваме околните. Нека се усмихваме повече!
– Кое е любимото ви занимание?
– С половинката в живота ми много спортувахме. Обичахме да тичаме, но след появата на сина ни това остана на заден план. Сега обичаме да прекарваме свободното си време с него – в игри и разходки. Неговата усмивка и чиста детска душа ни зарежда страшно много. Когато имам възможност, ходя и на танци /зумба/.
– Кога за последен път сте били на кино, театър, концерт?
– На кино ходим често. А се надявам след като стане се реализира проектът за мол в Самоков да имаме възможност да ходим още по-често. В града ни често има и театрални постановки – както от гостуващи трупи, така и от самоковската театрална трупа, която е прекрасна. Радвам се, че нашите съграждани уважават и харесват този вид изкуство – салоните винаги са препълнени.
– Гледате ли телевизия?
– Телевизия не гледам отдавна. От май миналата година, когато беше земетресението, медиите и специално телевизията ме загубиха като зрител. Представяха информацията много черно, едва ли не като че ли идва краят на света. На мен това ми действаше, отразяваше ми се страшно много. От тогава избягвам да гледам телевизия, а новинарските емисии за мен просто не съществуват. Обичам да слушам музика.
– А какво четете?
– Книгата, която мога да прочета безброй пъти още, е “Хиляда сияйни слънца” на Халед Хосейни. Сходна с тази книга е “Не без дъщеря ми” на Бети Махмуди. В тези книги се разказва за живота на мюсюлманката – тежък и безправен. Препоръчвам ги горещо на читателите.
– Добра случка, на която сте станали свидетел напоследък?
– Ох, как ми се иска да съм свидетел или участник само в такива случки!… Това, което ми се случи наскоро, е участието в детски конкурс – за „Принц” и „Принцеса” на България. Организаторите на конкурса правят децата изключително щастливи. Усмивките им са незаменими. Конкурсът бе гост на хотел „Рила” в Боровец и аз имах удоволствието да присъствам. Три дни сякаш бях в друг свят – на чисти и искрени усмивки, на детски глъч… Организаторите не оставиха дете без корона – нямате си представа как грееха очичките на дечицата! Това е безценно… Струва ми се , че децата са най-ощетени от ситуацията в България – всекидневната борба на родителите им за осигуряване на прехраната и с живота като цяло съкращава времето и вниманието, от което тези деца се нуждаят.
– Правите ли планове за бъдещето?
– Не смея да правя дългосрочни планове. Никога не се получава така, както си решил. Мисля, че позитивното мислене трябва да ни води – така всичко се случва с лекота.
– Какво ще пожелаете на читателите в заключение?
– Желая на вашите читатели топло и вдъхновяващо лято. “Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща – далеч не идеални!”