„Велигденски средби” – като братя при братя

Колко бързо и неусетно отлетяха 12 години от деня, в който тримата – Трайче и Васко от Македония и Гебо от България, сложиха началото на един чудесен празник – „Велигденски средби” /”Великденски срещи”/! Изявата постепенно набра скорост и от обикновен селски събор се превърна в международен фолклорен фестивал.
Великден ни събра и тази година в македонското село Ораовица, край Струмица, за да се видим, да заздравим приятелството, да покажем на домакини и гости, че фолклорът е в кръвта ни и ние изразяваме обичта си с песни, танци и музика.
Миналата година гостувахме тук с младежкия танцов състав „Палакарийче” от Райово с ръководител Росица Павлова. Тази пролет към младите танцьори се присъединиха женската фолклорна група „Детелини” от Радуил и дует „Васила” /Васил Димитров и Латинка Трохарова/ от Самоков.
Не можеше да не заведа нашенци да видят една от най-хубавите черкви в Македония. Радовишката обител е построена от бизнесмен от Радовиш с материали от Италия. Семейството на ктитора може да се види вдясно от входа – посреща и изпраща хилядите, пристъпили прага на храма.
Пространството наоколо пък е красиво оформено с тревни площи, дървета, храсти, цветя.
Тръгваме към Струмица. Най-напред се снимаме пред паметника на Гоце Делчев в центъра. Разперил е широко ръце като криле на птица. Имаш чувството, че ще полети, за да изпълнява своята борческа мисия.
Посещаваме и манастира „Св. 15 мъченици” /тук монасите някога били заровени в земята живи и затова са обявени за светци/, в който съм била и друг път. Отново се възхищавам на тази света обител, където служи отец Димитър. Наоколо е оформена градина с пауни и много, много… костенурки. Малки и големи, те щъкат между тревите за радост и атракция на хората.
Пристигаме в село Радичево, където бяхме и миналата пролет. Разпределят ни по домовете и отново усещаме гостоприемството, уважението, обичта и приятелското отношение към нас. Каквото и да правят политиците, ние, обикновените хора, не спорим, не говорим за политика, а споделяме само това, което владее сърцето, тялото и душата – фолклора.
Първата вечер бе посветена на младостта – младите хора играха от сърце в Културния център.
Стопаните в Радичево са много трудолюбиви. Произвеждат всичко за трапезата си сами и може би затова са толкова вкусни гозбите. Жените боядисват по 100-200 яйца, които на Великден раздават на децата, обикалящи от къща на къща.
Тази година гостувах на семейството на Елица и Никола Ангелови. Домът им е прекрасен. Всичко е постигнато с много труд от тях и децата им. Синът им има цели четири юнака, а дъщерята – момче и момиче. Никола е монтьор, а Елица от 4 години заедно със Слободан Трайков са ръководители на танцовия състав „Илинден”.
Селото има 180 къщи, в които млади и стари живеят задружно, в разбирателство.
В празничната неделя цялото село се изнесе горе, в планината, при манастира „Св. Богородица” /”Бела църква”/. Някога тук е имало гробище. По време на турското владичество местният бей разрешил да се построи малка черква. Населението с дарения и труд изградило храма.
През 1980 г. започнали разкопки и в един от гробовете била открита погребана знатна дама, окичена с много пръстени и други накити. Наблизо, на 200-300 м, е било някогашното голямо село по време на римското владичество.
Това ни разказа 42-годишният Орце Христоманов. Той е завършил земеделско училище, но се занимава и със строителство.
Докато палехме свещички и чакахме отеца, мъжете насядаха на пейки пред масите и започнаха да вдигат наздравици с ракия и да замезват със салата. Жените насядаха отстрани, до бохчите с погачите, баниците и боядисаните яйца. Чак след като свърши службата, те занесоха на мъжете тези вкусотии, които сами са приготвили.
От черквата пък се изнесоха и разпродадоха хавлии, чорапи, потници, ризи и други дрехи, благословени за здраве. Някои от стопаните бяха донесли и агнета, които също, след като бяха осветени, се разпродадоха. Събраните пари по традиция се дариха на черквата.
И сега вече дойде време за народните хора. Първи играха местните малки танцьори. След това се изви голямо хоро, в което се включиха и нашите самодейци.
И знаете ли как се прибрахме в селото – с… трактори! Така и се качихме до това място – с невероятни емоции…
Вечерта в неделя пък всички – домакини и гости – изпълнихме залата. Оркестър „Сребърни пръсти” засвири, когато пристигна кметът на селото. Танцьорите го посрещнаха с весел плакат, на който бяха написали: „Добре дошъл, кмете, вие сте нашата гордост!”
Кметът поздрави сърдечно присъстващите, а след това сцената се изпълни с вихрените танци на нашите девойки – от Райово, които заслужиха бурни аплодисменти. Радуилки пък първо изпяха своята нова песен, посветена на светлия празник. Певците от дует „Васила” като стари познати също се радваха на уважението на публиката. Много топло бяха посрещнати и изпратени и танцьорите от Словения, както, разбира се, и местните – от Радичево.
През деня в неделя всички отпътувахме за село Ораовица, където по традиция се изнесе концерт в двора на черквата. Млади и стари се насладиха на танци и песни на състави от Черна гора, Хърватия и Словения, от Радичево и Ораовица, от България – нашите две групи…
На 2 май се разделихме с прекрасните ни домакини и потеглихме за Ораовица, за манастира „Св. Георги”, където всяка година се провежда фестивалът. Ние бързахме преди другите, защото също по традиция трябваше да подредим изложба от погачи, баници, кексове, козунаци, яйца… Част от тях дарихме на организаторите, на журито, на пристигналия телевизионен екип, на озвучителите и на… лъчезарния Николайчо Николов, който е големият дарител – почти всичко наоколо е направено с негови средства. На него именно подарихме сладкото гергьовско агне, подготвено от самоковката Малинка Златкова.
Журито с участието на Христо Свирков от Македония, Георги Жеков от България и други очакваше с нетърпение да проследи програмата, в която участваха общо 18 състава от Македония, Сърбия и България, включително от Самуилово.
Райовчетата отново предизвикаха силни ръкопляскания, а накрая спечелиха и специален плакет за най-хубави носии. Радуилки също се представиха чудесно. Преди те да се оттеглят от сцената моя милост поздрави всички с Възкресение Христово, показа голямо рисувано яйце – дар от самоковските деца за македончетата, и прочете поздравителен адрес от кмета Владимир Георгиев от името на Община Самоков. На домакините бе връчен и плакет със символите на града ни.
Кекс с емблемата на нашенския Бобфест – творение на Йорданка Щерева от Радуил, пък зарадва журито.
Самото жури награди отличилите се с пожелание – живот и здраве, догодина отново да се срещнем на това чудесно място, събрало сърца, очи, души, ръце в едно голямо сплотено съдружие на приятелството.

Димитрина Божилова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*