Култура, Новини, Статии, коментари

„Великденско вино”

По повод едноименния моноспектакъл

…В нашето безвремие. Моноспектакълът на Любомир Малинов и Христо Ненов на 10 октомври във фоайето на читалище-паметник „Отец Паисий” ни върна към вечния образ на Левски.
Негова е мисълта: „Времето е в нас и ние сме във времето.” Той остава вечно във времето, ние – в безвремието. Защо ли?
Защо винаги в най-трудните моменти от новата ни история се обръщаме към Апостола? Да, той е нашият български Христос. От неговата Голгота по-ясно се виждат нашите малки и големи предателства, страхове и безотговорности.
В пиесата на Константин Илиев отново възкръсва старата истина за Христос и Юда, за Левски и поп Кръстю. И нашето великденско вино нагарча не само поради предателството на един човек, а и заради многоликите малки наглед дребни страхове, низости и предателства, които водят до гибелта на Апостола.
Христос изгонва търговците от Храма. Левски иска „чиста и свята Република” да се прави с чисти ръце.
Апостолите му загиват в Априлското въстание, както и библейските – с чисти ръце. Повечето им могили са неизвестни и няма черкви над тях. И ако са се запазили в нашите души /не в портретите на служебните кабинети/, така и трябва да ги предадем на бъдещите поколения. За да възкръсне мечтата на Левски и неговите апостоли.
Моноспектакълът ни връща към тези извечни български истини с майсторската работа на режисьора Любомир Малинов и актьора Христо Ненов.
И се връщам към една малко известна фраза на Иисус Христос: „Най-големият грях е малодушието” – …та нали от него тръгват всички останали грехове. И отчаяният вик на Левски – „Народе!!!!”

Антония Бояджиева

Leave a Reply